COVID 19: Предизвикателства при прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Кризата, възникнала в резултат от COVID 19 и обявеното извънредно положение, поставиха на изпитание много сектори в икономиката. Независимо от ситуацията, задълженията, свързани с деклариране и заплащане на ДДС не са променени, което постави редица предизвикателства пред предприятията.

1. Забавяне на плащанията или неплащане от клиенти

Забавеното плащане или неплащането от клиенти, които са изпаднали в затруднения поради извънредното положение, може да доведе до натоварване на паричния поток, доколкото независимо от забавата/неплащането предприятието ще следва да се разчете с бюджета за начисления от него ДДС. Българското законодателство не предвижда възможност за извършване на корекция на начисления от доставчик ДДС в случай на частично или пълно неплащане от страна на клиента. Това може да предизвика верижен ефект и все повече предприятия да изпитват затруднения поради нарасналата задлъжнялост на клиентите си. В тази връзка следва да бъде припомнено решението на СЕС от 08.05.2019 г. по дело С-127/18 относно прилагането на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно което законодателство, което не допуска извършването на корекция на данъчната основа при пълно или частично неплащане от страна на клиент, не е в съответствие с цитираната разпоредба.  

Несвоевременното погасяване на задължения за ДДС от страна на клиенти и доставчици може от своя страна да доведе и до по-честото прилагане на чл. 177 ЗДДС, когато някое лице по веригата от доставки е в невъзможност да изпълни задълженията си към бюджета във връзка с деклариран ДДС за внасяне.

2. Промяна на договорните условия

Във връзка с мерките за превенция на разпространение на заразата беше разпоредено затварянето на търговски обекти, офиси и други помещения, в които се извършва икономическа дейност. Поради това наемателите на такива обекти са лишени от възможността да извършват дейността си, за да генерират паричен ресурс и да използват обектите за целите, за които са били наети. Това в някои случаи налага предоговаряне на условията по договорите за наем и  предоставяне на облекчени условия на наемателите за срока на извънредното положение и забраната за извършване на дейност в съответния обект. Мотивировката на подобни споразумения би била от изключителна важност за намаляването на риска от спорове с органите по приходите в бъдеще.

Предоговаряне на условията може да се наложи и по други периодични доставки (доставки на материали, услуги и др.), особено по отношение на сроковете за плащане в периода на извънредното положение. Тъй като съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС при доставките с периодично и непрекъснато изпълнение възникването на данъчното събитие е обвързано с договорената дата на плащане, промяната на условията по договора следва да бъде подходящо мотивирана.

3. Последици при извършване на дарения

Много предприятия се включват в борбата с COVID 19 като предоставят необходимите ресурси на болници и институции, ангажирани в идентифицирането и помощта на заразените лица. Предоставянето на помощ под формата на парични средства няма последици от гледна точка на ДДС. Когато обаче дарението се предоставя под формата на стоки (медикаменти, консумативи, оборудване и др.), чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не допуска приспадане на данъчен кредит за стоките, предоставени като дарение. Ако при придобиването на дарените стоки е бил приспаднат данъчен кредит, при извършване на дарението следва да бъде извършена съответна корекция.      

4. Унищожаване, липса или брак на стоки поради непреодолима сила

Не всички случаи на унищожаване, липси или брак на стоки по време на извънредното положение могат да бъдат третирани като такива, причинени от непреодолима сила. За да може предприятието да се позове на непреодолима сила, настъпилата вреда следва да е пряка и непосредствена последица от действията и мерките в рамките на извънредно положение (например, разваляне на стоки поради забавяне на транспорта за засилени гранични проверки или поради затваряне на предприятието с предписание от държавен орган с цел превенция разпространяването на заразата и др.под.). Тези обстоятелства следва да са надлежно документирани с констативни протоколи от независими лица/органи, за да може да се приложи освобождаването от корекция на ползван данъчен кредит по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС.

5. Продажби на загуба

В условията на извънредно положение е вероятно някои предприятия да продават стоки и продукти на цени, значително по-ниски от цената на придобиване. Въпреки че ЗДДС не поставя изискване размерът на данъчната основа на доставките да превишава цената на придобиване (с изключение на доставките между свързани лица, по които доставчикът или получателят няма право на пълен данъчен кредит), не е изключено подобни доставки да бъдат третирани като безвъзмездни доставки по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, приравнени на възмездни и да бъде претендирано доначислянето на ДДС. Аргумент за подобен подход е разпоредбата на § 1, т 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, според която, ако стойността на даденото многократно надхвърля полученото, доставката следва да се третира като безвъзмездна.

Припомняме, че в своята константна практика по подобни казуси (например Решение по дело С-621/10 и С-129/11) СЕС приема, че в съответствие с чл. 73 от Директива 2006/112 данъчната основа на възмездните доставки на стоки/услуги е размерът на действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация във връзка с тях. В този смисъл, данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения за доставката, освен в предвидените от закона изключения.

Посочените по-горе са само примери за предизвикателствата, които поставя COVID 19 пред всички нас и които заедно ще преодолеем.

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.