Координация на системите за социална сигурност в рамките на ЕС - последици от мерките срещу разпространението на COVID-19

Предприетите от отделните държави-членки мерки, целящи ограничаването на разпространението на COVID-19, наложиха временни промени в начина на работа в редица бизнес сектори. Българските и чуждестранни работодатели са призовани при възможност да въведат отдалечен режим на работа. Съществените промени в модела на работа биха могли да доведат до трудности във връзка с прилагането на осигурителното законодателство за лица, които работят в хипотезата на т.нар. трансгранични ситуации, в частност:

• лицата, осъществяващи дейност като заети на територията на две или повече държави-членки;
• лицата, които са заети в една държава-членка и пребивават в друга държава-членка, в която се завръщат по правило всекидневно или поне веднъж седмично(погранични работници).

Бихме искали да обърнем внимание, че Регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност (Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009) остават приложими и в условията на настоящата ситуация. В тази връзка А1 формулярът остава единствения официален документ, който удостоверява приложимото осигурително законодателство при трансгранична ситуация и гарантира правото на лицата на обезщетение, включително здравно и пенсионно осигуряване в държавата на приложимото законодателство.

Положителна характеристика на А1 удостоверението е, че то има ретроактивен ефект, т.е. прилага се и за отминали периоди. В този смисъл е налице възможността работодателите да изчакат края на извънредната ситуация и възобновяването на нормалния ритъм на работа, след което да анализират дали са налице промени в приложимото осигурително законодателство за техните служители и в съответствие с конкретната ситуация, да предприемат стъпки за получаването на А1 удостоверение.

В настоящия материал ще разгледаме какви ефекти биха могли да имат промените в модела на работа при двете групи служители, цитирани по-горе, и какво би могло да бъде решението:

Лица, заети на територията на две или повече държави-членки

Преминаването към отдалечен режим на работа би могло да има ефект върху приложимото осигурително законодателство за лицата, осъществяващи дейност  като заети на територията на две или повече държави-членки. Те обичайно са наети от работодател в Държава А, полагат труд в Държава А, но в същото време работят и  на територията на Държава Б. В нормални условия значителна част от дейността се полага в Държава А и за лицата е приложимо осигурителното законодателство на Държава А.

„Значителна част от дейността“, упражнявана в дадена държава-членка, означава, че там се извършва значителна като количество част от всички дейности на работника или служителя, без непременно това да съставлява основната част от тези дейности.  За целите на определянето дали значителна част от дейността на заето лице се осъществява в дадена държава членка, следва да се вземат под внимание работното време и възнаграждението на лицето.

В случай че поради мерки за сигурност е въведена промяна в модела и разпределението на работа между двете държави (напр. надомна работа от територията на една от държавите-членки), е необходимо да се направи оценка къде лицето осъществява значителна част от дейността.

В случай че значителна част от дейността продължава да се осъществява на територията на Държава А, за лицето ще остане приложимо законодателството на същата държава и няма да е необходимо кандидатстването за ново А1 удостоверение.

Ако предвид условията,  лицето работи само и единствено в Държава Б,  работодателят в Държава А би могъл да кандидатства за получаване на А1 удостоверение на база временно командироване на служителя в другата държава-членка. По този начин за него ще остане приложимо осигурителното законодателство на Държава А, независимо че трудът се полага на територията на държава Б.

Погранични работници

Промяната в режима на работа може да повлияе на приложимото осигурително законодателство по отношение и на т. нар. погранични работници. Това са лица, които са заети в една държава-членка (Държава А) и пребивават в друга държава-членка (Държава Б), в която се завръщат по правило всекидневно или поне веднъж седмично. В така създалата се ситуация е възможно някои от тях да преминат на режим на отдалечена работа от държавата по пребиваване и да нямат възможност да упражняват труд  в другата държава, в която обичайно работят. По правило в тази ситуация следва да се прилага осигурителното законодателство на Държава Б, тъй като трудът се полага там. Това обстоятелство ще доведе до промяна на приложимото осигурително законодателство, тъй като преди възникването на извънредната ситуация, пограничните работници са се осигурявали в Държава А. Освен негативни ефекти за служителя, тази промяна би могло да доведе и до допълнителни задължения за неговия работодател, като например да се регистрира като осигурител в Държава Б и да организира декларирането и плащането на осигурително вноски съгласно националното законодателство на Държава Б.

В тази хипотеза отново е препоръчително да се изчака отмяна на мерките срещу разпространението нa COVID-19 и да се предприемат стъпки за получаване на А1 удостоверение, което да гарантира и осигури по-нататъшното прилагане на осигурителното законодателство на Държава А и да предотврати прекъсване в осигурителния стаж. Тук отново е възможно кандидатстването за получаване на А1 удостоверение на база временно командироване на служителя в другата държава-членка. Това означава, че служителят ще бъде временно командирован в страната си на пребиваване Държава Б и ще остане подчинен на осигурителното законодателство на Държава А (в която се полага труда).

Споразумение за допускане на изключение в интерес на служителя

Важно е да отбележим, че Регламентите за координация на системите за социална сигурност са предвидили решения за разнообразни хипотези на работа. Нашата основна препоръка е да се направи оценка на ефекта от промяната на режима на работа върху дейността на всяко едно лице, което работи в хипотезата на трансгранична ситуация, и да се предприемат съответните мерки в зависимост от конкретния случай. Ако поради извънредната ситуация, даден служител не е успял да спази правилата по чл. 11-15 от Регламент (ЕО) № 883/2004, то той би могъл да поиска допускане на изключение съгласно чл. 16 от същия Регламент.  Процедурата по издаване на А1 в тази хипотеза предполага постигане на споразумение между компетентните институции на засегнатите държави-членки с цел прилагане на благоприятното за лицето осигурително законодателство.

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.