Становище на НАП по прилагане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

На 31 март 2020 г. Националната агенция по приходите (НАП) публикува на своята страница в Интернет Становище № 20-00-54 от 27.03.2020 г. по прилагане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. с ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) (Становището), съдържащо пояснения относно начина на прилагане на срокове по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и материалните данъчни закони при условията на извънредно положение в страната.

В § 49 от обнародвания ЗМДВИП е регламентирано, че сроковете и производствата по уста­новяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, включително и акцизи, задължителни осигу­рителни и здравни вноски, държавни и общински такси и други публични вземания, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоратив­ното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта не се променят, освен в случаите по § 25 – 31 от ПЗР на ЗМДВИП. Повече информация относно променените срокове с цитираните разпоредби на ЗМДВИП можете да намерите в нашата публикация от 25.03.2020 г. в рубриката „Четете по-подробно за...” на www.afa.bg.

Тъй като разпоредбата на § 49 от ЗМДВИП е формулирана доста общо, остават открити много въпроси относно сроковете и условията на производствата по установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски, за деклариране и внасяне на задълженията, както и относно производствата по обезпечаване и събиране на публични задължения.

В тази връзка НАП издава Становището и пояснява за кои производства се запазват сроковете и законово установените процедури за упражняване на права и изпълнение на задължения.

Не са променени сроковете и условията за изпълнение на следните производства:

1) Производства по регистрация и деклариране на задължения към бюджета

• Не са променени сроковете за изпълнение на задължения за задължителна регистрация и дерегистрация по ЗДДС и за подаване на месечни справки-декларации и VIES декларации, както и Интрастат декларации в НАП.

• Срокът за подаване на тримесечна декларация в НАП за дължими данъци по реда на чл. 201 Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и чл. 55 Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) от предприятията – платци на доходи и от самоосигуряващите се лица в качеството им на платци на доходи, не се променя и изтича до края на месеца, следващ календарното тримесечие.

  Дължимите данъци за първо тримесечие на 2020 г. следва да бъдат декларирани по реда на чл. 201 ЗКПО и чл. 55 ЗДДФЛ най-късно до 30 април 2020 г.

• Не е променен срокът за внасяне на удържан авансов данък върху доходи от трудови правоотношения (до 25-то число на следващия месец) и на удържан авансов данък за доходи от стопанска дейност, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество и на доходи от други източници (до края на месеца, следващ календарното тримесечие – за първо тримесечие на 2020 г., като срокът за внасяне на авансов данък върху доходите в посочените случаи изтича на 30 април 2020 г.). 

• Срокът за внасяне на дължими месечни авансови вноски за корпоративен данък за месеците януари, февруари, март и април на 2020 г., както и на тримесечната авансова вноска за първо тримесечие на 2020 г. – остава 15 април 2020 г.

• Декларирането на облагаеми доходи от физическите лица за 2019 г. с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да бъде направено в срок до 30 април 2020 г. (с изключение на лицата, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци и регистрираните земеделски стопани, които следва да подадат декларации в срок до 30 юни 2020 г.).

• В срок до 30 април 2020 г. работодателите са задължени да предоставят на НАП информация по електронен път относно доходи по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава членка на ЕС (чл. 73а ЗДДФЛ).

2) Лихви за забава при неизпълнение в срок на публични задължения

В Становището не са изрично коментирани последиците от неспазване на сроковете в контекста на чл. 6 от ЗМДВИП и дали НАП ще начислява лихви за забава при невнесени в срок задължения за данъци, осигурителни вноски и други публични задължения. Цитираната законова разпоредба урежда, че "до отмяна на извънредното положение  не се прилагат последиците от забава на плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава". Акцентът е на задълженията на частноправните субекти (като задълженията към държавата не са изключени). Поради това, според нас, ако задълженията не са изпълнени в срок, не би следвало да бъдат начислявани лихви за забава до отмяна на извънредното положение. Тъй като ЗМДВИП се явява специален закон спрямо ДОПК, доколкото урежда много специфични отношения в рамките на ограничен период от време, разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП би следвало да има предимство пред разпоредбите в ДОПК и данъчните закони относно последиците от забавено изпълнение.

От друга страна, в цитирания по-горе текст на § 49 от ЗМДВИП е посочено че сроковете за деклариране и внасяне на данъчните и митнически задължения не се променят, освен в случаите на § 25-31 от ПЗР на ЗМДВИП. Въз основа на § 49 от ЗМДВИП би могъл да се направи извод, че при невнасяне на задълженията към бюджета в срок следват последиците при неизпълнение, а именно начисляване на лихва за забава. В Становището органите по приходите не са коментирали  въпроса дължима ли е лихва за забава при неизпълнение в срок на публичните задължения, което би могло да доведе до противоречиво тълкуване и прилагане на ЗМДВИП и на ДОПК. Както посочихме по горе, нашето разбиране е, че на основание чл. 6 от ЗМДВИП лихва не би следвало да се дължи, още повече, че § 49 от ЗМДВИП урежда сроковете за изпълнение на данъчните и митническите задължения, но не и последиците при неизпълнение, каквато е лихвата за забава. Тези последици считаме, че са изрично уредени в чл. 6 от ЗМДВИП. Независимо от това, при неспазване на сроковете за погасяване на задълженията, органите на НАП е вероятно да продължат да начисляват лихва за забава. 

В Парламента е внесен проект на Закон за изменение и допълнение на ЗМДВИП, който изменя чл. 6 от ЗМДВИП като стеснява приложното му поле.

3) Ревизионни производства 

• В Становището са коментирани също сроковете, свързани с извършването на ревизионни производства, в т.ч. изпълнение на задълженията на страните по тях. Тези срокове не са променени със ЗМДВИП. До отмяна на извънредното положение отпада възможността за образуване на изпълнително производство по ДОПК, освен в изключителни случаи.

• Дават се указания при определяне на сроковете за представяне на доказателства или изпълнение на други задължения за съдействие, разглеждане на искания за удължаване на срокове и др. да се държи сметка за извънредното положение. При затруднения за извършване на процесуални действия се препоръчва участниците в производствата да прилагат предвидените в ДОПК възможности за защита на права и интереси чрез подаване на искане за удължаване на определени от органа по приходите срокове или искане за спиране на ревизионното производство.

• Сроковете за административно обжалване (в т.ч. за отстраняване на нередовности във вече подадени жалби), спират да текат до отмяна на извънредното положение.

• При издадена заповед за налагане на принудителни административни мерки, по отношение на която не е изтекъл срокът за обжалване, същата не може да влезе в сила, съответно не би могла да бъде приведена в изпълнение, поради спиране на законовия срок за обжалването й за срока на действие на извънредното положение.

• По отношение на срока за установяване на данъчни задължения бихме желали да обърнем внимание на следното:

Ревизионното производство завършва с издаване на ревизионен доклад, срещу който може да бъде подадено възражение в 14-дневен срок от връчването му. Този срок може да бъде удължен по молба на ревизирания субект с още един месец. Въз основа на ревизионния доклад следва да бъде издаден ревизионен акт в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичането на законово установения срок за това. Доколкото срокът за подаване на възражение е свързан с упражняване на права на данъчнозадълженото лице, до отмяна на извънредното положение този срок спира да тече (чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП). Следователно, независимо, че в § 49 от ПЗР на ЗМДВИП е посочено, че сроковете за установяване на данъчни задължения не се променят, считаме, че срокът за приключване на ревизионното производство на практика се удължава.

4) Други производства по ДОПК и Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

В Становището е посочено изрично, че спирането на процесуалните срокове (по  чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП) е неприложимо за следните производства:

• По прихващане и възстановяване на данъци, задължителни осигурителни вноски и други платени суми, подлежащи на възстановяване по реда на данъчното и осигурително законодателство;

• По произнасяне/ издаване на решения от решаващите органи по жалби срещу актове, издадени от органите по приходите или от публичните изпълнители;

• По издаване на удостоверения по чл. 87 от ДОПК (т.е. удостоверения за наличие или липса на задължения към бюджета);

• Съгласно НАП в ЗМДВИП не са включени сроковете и производствата по ЗАНН, поради което не се променят сроковете и изпълнението на производства по установяване на административни нарушения, налагане на санкции, възразяване и обжалване на актове за установяване на нарушенията.

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.