Закон за мерките и действията по време на извънредното положение

Законът за извънредното положение е приет на второ четене от Народното събрание на 20.03.2020 г. и е обнародван в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. От Закон за мерките по време на извънредното положение той е официално преименуван на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (по-долу наричан още накратко „Закон за извънредното положение“). Законът урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България.

I. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се променят следните нормативни актове:                                            

1. Промяна в срокове по Закона за счетоводството (ЗСч)

• Сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗСч, в които предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч, приети от общото събрание или от съответния орган, се удължават до 30 септември 2020 г.

Този срок се отнася до всички търговци по смисъла на Търговския закон, юридическите лица с нестопанска цел и останалите предприятия.       

• Срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за публикуване на декларация, че предприятието не е извършвало дейност през отчетния период, се удължава до 30 юни 2020 г.

• През 2020 г. при съставяне на годишните финансови отчети за 2019 г. се допуска отчетите да бъдат подписвани с електронни подписи.

Когато всички подписи върху годишния финансов отчет и одиторския доклад са електронни, не се изисква полагането на професионалния печат на регистрирания одитор. В този случай върху годишния финансов отчет и одиторския доклад се вписва регистрационният номер на одитора от  регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит.

2. Промяна в срокове по Закона за независимия финансов одит (ЗНФО)

• Срокът за публикуване на Доклада за прозрачност по чл. 62, ал. 3 от ЗНФО, се удължава до 31 юли 2020 г.
• Срокът по чл. 108, ал. 1, т. 9 от ЗНФО, в който одитният комитет изготвя и чрез своя председател предоставя на КФН годишен доклад за дейността си, се удължава до 30 септември 2020 г. 

3. Промяна в срокове по Кодекса за застраховането (КЗ)

• Срокът по чл. 126, ал. 1, т. 4 от КЗ, в който застрахователят, съответно презастрахователят, представя за целите на финансовия надзор в КФН месечни отчети и справки се удължава – до края на втория месец, следващ месеца, за който се отнасят.

4. Промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО)

• Сроковете по чл. 123, ал. 1, т. 5 и чл. 123е, ал. 5 от КСО, в които Отговорният актюер изготвя и представя на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и на КФН актюерски доклад за предходната година, се удължават до 30 септември 2020 г.

• Срокът по чл. 190, ал. 1 от КСО, в който пенсионноосигурителното дружество представя на КФН одитираните годишни финансови отчети, придружени с одиторските доклади, отчетите за надзорни цели и годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, се удължават до 30 септември 2020 г.

• Срокът по чл. 190, ал. 2 от КСО, в който пенсионноосигурителното дружество публикува едновременно на своята страница в интернет:

1. приетите от общото събрание на акционерите одитирани годишни финансови отчети на дружеството и на управляваните от него фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, придружени с одиторските доклади

2. годишните доклади за дейността на дружеството и за управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване

3. информация за предложението на управителния орган на дружеството за разпределение на печалбата или за покриване на загуба от предходната година и решението на общото събрание на акционерите на дружеството за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба,

се удължава до 30 септември 2020 г.

• Срокът по чл. 252, ал. 3 от КСО, в който годишните доклади за всяка професионална схема, които съдържат отчетни данни за натрупаните средства и направените такси и удръжки, се представят на предприятието осигурител по професионалната пенсионна схема и на КФН, се удължава до 30 септември 2020 г.

• По време на действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, но за срок не по-дълъг от 3 месеца, се предвижда НОИ да преведе на работодатели, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет, 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на служителите, които работят и са осигурени при тези работодатели. Средствата ще бъдат за сметка на фонд „Безработица” на държавното обществено осигуряване. В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той ги възстановява.

• При обявено извънредно положение нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, спират да текат. Заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път, или чрез лицензиран пощенски оператор (чл. 3а от КСО).

5. Промяна в срокове по Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)

• Сроковете по чл. 100н, ал. 1 и 2 от ЗППЦК, в които емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си и годишния консолидиран финансов отчет за дейността си, се удължават до 31 юли 2020 г.

• Сроковете по чл. 100о, ал. 1 и 2 от ЗППЦК, в които емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година и 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, се удължава до 30 септември 2020 г.

• Сроковете по чл. 100о¹, ал. 1 и 2 от ЗППЦК, в които емитентът е длъжен да разкрива публично уведомление за финансовото си състояние и уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние, се удължава до 30 септември 2020 г.

• Срокът по чл. 115, ал. 1 от ЗППЦК, в който се провежда редовното общо събрание на публично дружество, се удължава до 30 септември 2020 г.

• Сроковете по чл. 77н, ал. 12 от ЗППЦК, в които инвестиционният посредник е длъжен да представя в КФН и фонда справка за клиентските активи към последния ден на предходния месец по образец, одобрен от заместник-председателя на КФН, се удължават до края на месеца, следващ отчетния период.

6. Промяна в срокове по Закона за пазарите на финансови инструменти

• Срокът по чл. 128, ал. 4, в който инвестиционният посредник представя в КФН годишен финансов отчет съгласно изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане, се удължава до 31 юли 2020 г.

• Срокът по чл. 190, ал. 1, предложение първо, в който пазарният оператор представя в КФН годишен отчет, се удължава до 31 юли 2020 г.

7. Промяна в срокове по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране

• Срокът по чл. 60, ал. 1, т. 1, в който инвестиционното дружество и управляващото дружество на договорния фонд са длъжни да представят на КФН годишен отчет, изготвен съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти, се удължава до 31 юли 2020 г.

• Срокът по чл. 60, ал. 1, т. 2, в който инвестиционното дружество и управляващото дружество на договорния фонд са длъжни да представят на КФН шестмесечен отчет, обхващащ първите 6 месеца на финансовата година, се удължава до 30 септември 2020 г.

• Срокът по чл. 191, ал. 2, т. 1, в който националният инвестиционен фонд от отворен тип е длъжен да представя на КФН и на обществеността одитиран годишен финансов отчет, изготвен съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти, се удължава до 31 юли 2020 г.

• Срокът по чл. 191, ал. 2, т. 2, в който националният инвестиционен фонд от отворен тип е длъжен да представя на КФН и на обществеността шестмесечен отчет, обхващащ първите 6 месеца на финансовата година, се удължава до 30 септември 2020 г.

• Срокът по чл. 92, ал. 1, в който управляващото дружество е длъжно да представи в КФН годишен отчет, изготвен съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти, със съдържание, определено с наредба, се удължава до 31 юли 2020 г.

• Срокът по чл. 92, ал. 2, в който управляващото дружество е длъжно да представи в КФН счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на всяко тримесечие, както и тримесечен отчет за капиталовата си адекватност и ликвидност със съдържание, определено с наредба, се удължава до 30 септември 2020 г.

• Съгласно чл. 64, ал. 2, управляващото дружество на колективната инвестиционна схема обявява в КФН обобщена информация за емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете й два пъти месечно – за периода от първо до петнадесето число на месеца и от шестнадесето число до края на месеца. Удължава се срокът за изпълнение на това задължение, а именно - в срок до 7 работни дни от края на съответния отчетен период.

8. Промяна в срокове по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Удължават се до 30 юни 2020 г. следните срокове по ЗКПО:

• Срокът за подаване на годишна данъчна декларация, отчет за дейността по Закона за статистиката и срока за плащане на корпоративния данък (по чл. 92, ал. 2 и чл. 93 от ЗКПО);
• Сроковете, които касаят внасяне на данък върху разходите (по чл. 217, ал. 2 от ЗКПО);
• Сроковете, които касаят деклариране с годишна данъчна декларация и плащане на алтернативен данък върху помощни и спомагателни дейности по Закона за хазарта, включително подаването в НАП на годишен отчет за дейността от данъчно задължените лица (по чл. 219, ал. 4 и 5 и чл. 241, ал. 2 от ЗКПО);
• Сроковете, които касаят плащане на алтернативен данък върху приходите на бюджетните предприятия (по чл. 252, ал. 1 и чл. 253 от ЗКПО);
• Сроковете, които касаят деклариране с годишна данъчна декларация и плащане на алтернативен данък от операторите на кораби (по чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от ЗКПО).

През 2020 г. авансовите вноски по ЗКПО се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от същия закон, при съобразяване със следните особености:

• когато до влизането в сила на Закона за извънредното положение е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от ЗКПО;
• когато до 15 април 2020 е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г. авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
• когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

9. Промяна в срокове по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

• Срокът за внасяне на данък върху разходите от еднолични търговци и други лица с подобен статут (по чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ), се удължава до 30 юни 2020 г.

• Срокът за подаване на годишна данъчна декларация (по чл. 50 от ЗДДФЛ) и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително от едноличните търговци и регистрираните земеделски стопани, се удължава до 30 юни 2020г. 

• Срокът за ползване на отстъпка от 5% от горните лица при подаване на годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и довнасяне на дължимия данък се удължава до 31 май 2020 г.

Няма промяна в сроковете за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и внасяне на дължимия данък за останалите лица (вкл. срокът за подаване на декларация по електронен път и ползване на 5% отстъпка от дължимия данък за довнасяне се запазва – 31 март 2020 г., а крайният срок за деклариране остава 30 април 2020 г.

10. Няма промяна в сроковете за деклариране и плащане на ДДС, както и за деклариране и заплащане на авансов данък върху доходите и осигуровки.

11. Промяна в сроковете за плащане на данъци като условие за отстъпка по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

• През 2020 г. право на 5% отстъпка имат лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

12. Промяна в срокове по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

До отмяната на извънредното положение:

• абсолютният давностен срок от 10 години (по чл. 171, ал. 2 от ДОПК) не се прилага;
• освен в случаите при спиране на давността (по чл. 172, ал. 1 от ДОПК) давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение;
• срокът при принудително изпълнение по време на несъстоятелност (по чл. 193, ал. 4 от ДОПК) спира да тече;
• не се образува изпълнително производство по ДОПК, освен когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда;
• принудителното изпълнение по ДОПК се спира; извършените до спирането действия запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело; изпълнителното производство се възобновява след изтичането на срока, за който е обявено извънредното положение; преди изтичането на срока на извънредното положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху:

а) вземания и парични средства от банки;

б) вземания от трети лица;

в) вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове;

• след реализиране на изпълнението по горния булет, букви „а“, „б“ и „в“, изпълнителното производство се спира;
• срокът във връзка с въвеждане във владение след публична продан (по чл. 246, ал. 10 от ДОПК) спира да тече

13. Промени в Кодекса на труда

1) Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение (нов чл. 120б., ал. 1 и ал. 2 от КТ)

Дава се възможност  на работодателя при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние (освен когато това е невъзможно). В този случай се изменя само мястото на работа без да се променят другите условия по трудовия договор. 

Промяната се извършва със заповед на работодателя, в която се определят следните условия:

• Местонахождението на работното място; трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане; редът за възлагане и отчитане на работата; начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция; консумативните разходи за работното място и заплащането им; други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа. (чл. 107в, ал. 2 от КТ)
• Въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването. (чл. 107и, ал. 2 от КТ) 

Работодателят може да предостави до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. (чл. 7, ал. 2 от Закона за извънредното положение).

2) Преустановяване на работата при обявено извънредно положение (нов чл. 120в, ал. 1 и ал. 2 от КТ)

При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

За времето на преустановяване на работата от работодателя при обявено извънредно положение, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. (нов чл. 267а от КТ

3) Въвеждане на непълно работно време от работодателя (чл. 138а, нова ал. 2 от КТ)

В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период  на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време (т.е. за работа през част от законоустановеното работно време – например 4 часа на ден)

4) Ползване на отпуск при обявено извънредно положение (нов чл. 173а, ал. 1, ал. 2 и ал.3 от КТ)

Когато, поради обявено извънредно положение, със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави пълния размер на платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на определени категории работници и служители (бременни, майки, самотни родители, осиновители, непълнолетни, с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, с право на закрила при уволнение).

Времето, през което се ползва отпуска, посочен по-горе, се признава за трудов стаж.

14. Промяна в Наказателния кодекс (НК) 

• Който, при обявено извънредно положение, продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (чл. 225, нова ал. 6 от НК).

II. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се правят и изменения относно:

1) Процесуалните срокове

За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

• процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по НК;
• давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и Закона за административните нарушения и наказания;
• сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства (чл. 3).

Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:

• сроковете, определени в закон, извън тези, посочени по-горе, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
• действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение (чл. 4).

2) Без публични продани и запорирани сметки на физически лица

• Законът предвижда спиране на всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители (чл. 5, ал. 1).
• Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. (чл. 5, ал. 2).

3) Ограничаване на нотариалните производства

• Ограничават се нотариалните производства до неотложните такива при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси (чл. 5, ал. 3).

4) Облекчения за длъжници

• До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. (чл. 6).

5) Удължаване на сроковете на валидност на документи 

• Срокът на валидност на личните карти, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца, като издадените документи остават валидни само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок (§ 10, ал. 2).
• Срокът на валидност на свидетелствата за управление на моторно превозно средство, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца, като издадените документи остават валидни само на територията на Република България. По искане на лицето ново свидетелство за управление на моторно превозно средство може да се издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок (§ 10, ал. 3).
• Срокът на валидност на документи за пребиваване на чужденци в България, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца, като издадените документи остават валидни само на територията на Република България и удостоверяват само правото на пребиваване.По искане на лицата нов документ за пребиваване може да бъде издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок (§ 10, ал. 1).

Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на някои разпоредби вкл. тези, касаещи: спиране на всички обявени публични продани и въводи във владение (в чл. 5); удължаване през 2020 г. на сроковете по ЗКПО до 30 юни 2020 г. (в § 25); предоставяне на отстъпка от 5 на сто през 2020 г. на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година (в § 26); сроковете по ЗДДФЛ (в § 27); промените в ДОПК (в § 29), които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”, и се прилага до отмяна на извънредното положение.

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.