Медиите за нас

сп. ИКОНОМИКА

1. Какви са предизвикателствата, пред които са изправени одиторите и счетоводителите през последните години, особено и след голямата финансова криза от 2008 година?

Според нас, последното десетилетие постави счетоводителите, и особено одиторите пред множество предизвикателства, тъй като обществото загуби значителна част от своето доверие във финансовите отчети и издаваните одиторски доклади. Професията е поставена пред трудната задача да възвърне репутацията си, като докаже, че етичните принципи, които са неин фундамент, не са изоставени, а качеството на услугите е водещ приоритет. Това няма да стане лесно. Необходими са усилия и целенасочена работа на всички нива – от всеки професионален счетоводител в специализираните счетоводни и одиторски фирми, след това – през професионалната организация, и накрая – от надзорния орган.   
Също така кризата от 2008 година доведе до постепенното налагане на нова регулаторна рамка в законодателствата на много страни, в която рамка трябва да функционират публичните финанси, данъчната система, независимия финансов одит, финансовото отчитане и отчетност, борбата със сивата икономика и прането на пари. А изискванията на тази регулаторна рамка предполагат адаптиране към нея – с нови знания и квалификация, с поставяне на етиката като водещ двигател в счетоводната и одиторската работа, и с разширен обхват на отговорностите ни.
В крайна сметка, важността на професията на професионалните счетоводители и на одиторите за икономиката доведе и до идеята за регулирането й от страна на обществото.       

2. Какви са перспективите за развитие на професията на професионалните счетоводители?

Съвременното развитие на човечеството и стопанското общество е достигнало до нива, които са сериозно предизвикателство за счетоводната и одиторската професия. Имаме предвид следното:
На първо място, развитието и усложняването на самия бизнес и бизнес операциите, особено във финансовата сфера. Това естествено води и до усложняване на счетоводните и отчетни правила и техники, и най-вече по-широкото въвеждане на използването на приблизителни оценки и предположения на ръководството на предприятията. А по-сложните отчетни рамки усложняват и затрудняват, от една страна, ползването на информацията и разбирането на финансовите отчети от обичайните им потребители, а от друга – технологията и постигането на необходимата сигурност при одита на финансовите отчети.
На второ място, наблюдава се повсеместното навлизане на нови по-интегрирани технологии  и функционирането на бизнеса става все по-зависимо от тях. Това  променя както отчетността, така и подхода и технологията на самия одит. На практика очакванията и изискванията към  счетоводителите и одиторите стават все по-високи.
Тези обстоятелства поставят като сериозно предизвикателство придобиването на нови познания и умения от страна на счетоводителите и одиторите и то в области, които доскоро са се считали за далечни и нетипични за тях.
А и друг  важен проблем - привличането и задържането на млади и талантливи хора в професията и осигуряването на добри перспективи за тяхното кариерно реализиране.

3. Какъв е ефектът от регулирането на дейността на счетоводителите и одиторите?

Финансовите и икономически кризи и счетоводните скандали, наблюдавани през последните 15 години в различни райони на света доведоха до една дълбоко същностна промяна в професията на професионалните счетоводители и одитори. От изцяло саморегулираща професия, тя се промени във външно регулирана,  и то във все по-голяма степен. Това вероятно е необратим процес, с който трябва да свикнат самите счетоводители и одитори. Най-важно е да се разбере, че въвеждането на определена форма на външна регулация, от една страна е средство за възстановяване и дори за повишаване на доверието в качеството на дейността на счетоводителите и одиторите, а от друга -  инструмент, чрез който се поддържат в баланс очакванията на потребителите на финансовата отчетност и тези, които я създават и проверяват. Това е целта, която обществото във всяка държава трябва да преследва, а не пореден формален контрол от нов член във веригата. В същото време то следва да има правилно разбиране и относно своята собствена отговорност за наложената форма на регулация, нейната адекватност и получените резултати спрямо заложените очаквания.

Дали е намерена правилната формула? Трудно е да се каже „да”, особено като се има предвид, че продължават проблемните казуси с качеството на финансовите отчети и респ. качеството на издаваните доклади от одиторите. От друга страна, външната регулация определено има силен дисциплиниращ ефект. Ясно е, че предстои да се търсят нови решения за усъвършенстването й, както и че те ще бъдат различни за отделните държави, в зависимост от техните традиции, наличните ресурси, потребностите и зрелостта на бизнес средата, както и на счетоводната и одиторската професия.  

В България, на този етап, на регулация подлежи само дейността на регистрираните одитори. Упражняващите счетоводната професия, и особено съставителите на финансови отчети, остават извън регулация, както и извън всякакъв контрол върху качеството са и извършваните от тях услуги.    

4. Как е поставена одиторската професия и дейност в България  -  при специфичната политическа и икономическа обстановка? Има ли подобряване на бизнес средата в последните години или тенденцията е в обратна посока?

Одиторската професия в България е относително млада. Тя бе възстановена през 1991 г. (с прекъсване повече от 43 години) с помощта на представители на едни от най-големите професионални организации в Европа – Френския  и Английския институт. Може да се каже, че има около 20 години нова активна история - от  създаването на Института на експерт счетоводителите, който сега е единствено признатата от Международната федерация на счетоводителите (МФС/IFAC) професионална организация в България. Нейната дейност е насочена единствено към работата на регистрираните одитори.           
Дали е подобрена средата? В България е трудно да упражняваш одиторската професия. Не би могло да се каже, че през последните години условията се подобряват. Причините са много.
На първо място, икономическата и финансова криза и всички фактори, които пречат за възстановяване растежа на икономиката. Също така липсата на ясно разбиране за същността на одита, за продукта на одита и за отговорностите на одиторите, каквото има в държавите, които са родината на модерното счетоводство и одита. Можем да  кажем, че  нерядко има неправилно разбиране и очаквания.
На второ място, стопанските структури и отношения нямат тази степен на развитост, която прави естествена потребността от одит и комплексни финансови отчети.
На трето място, стопанските ръководители и собствениците често нямат реална преценка за добавената стойност и полезността от работата на одитора. В България преобладават малки и средни предприятия, най-вече с фамилна или на ограничен кръг лица собственост. Възприемането на правила, стандарти и законодателство, които са разработени и приложими основно за публични и големи компании, прави много трудно приложението на Международните стандарти за финансово отчитане и Международните одиторски стандарти за преобладаващите в страната по размер предприятия.
Затова решението трябва да се търси в развитието на средата, обществото и на професията в България.
                       
5. Какво е мнението относно идеята за лицензиране на съставителите на финансови отчети?

Преди да се коментира този въпрос, е необходимо да се поясни разликата между: упражняващ професията „счетоводител”, професионален счетоводител и одитор. В България всяко лице с подходящо средно и университетско икономическо образование (с предпочитания най-вече към специалности „Счетоводство” или „Финанси”) може да упражнява професията „счетоводител”, а за да бъде  „съставител” трябва да отговаря на определени изисквания за университетска степен и стаж. И в двата случая това е лице, което упражнява професията „счетоводител”, но не е „професионален счетоводител”. Последното означава лице, което след университетско образование е придобило допълнителна професионална квалификация под егидата на професионално призната организация (каквато е ИДЕС), полагайки определени изпити и добивайки практически опит. На този етап в нашата страна няма изискване съставителите на финансови отчети да са професионални счетоводители.              

Качеството на финансовите отчети на предприятията е ключов въпрос за постигане на добро управление и осигуряване на  достоверна информация на всички потребители, независимо дали те са публични или не. А това е все още сериозен проблем за България. Затова е необходимо да се насочат усилия към повишаване на квалификацията и изискванията към съставителите. В този смисъл идеята за лицензирането на част от съставителите е те да придобият квалификация на професионални счетоводители по смисъла на изискванията и дефиницията на МФС. Това означава да се организира или да се обединят  под егидата на професионална организация по правилата на Международната федерация на счетоводителите.Това би довело до  организиране на счетоводната професия по нови правила, до значително повишаване на квалификацията на практикуващите счетоводители, на техните знания и умения спрямо сложните отчетни рамки (каквато е и МСФО), до друга етика, до подобряване качеството на счетоводните услуги. Това ще доведе и до по-високо ниво на финансовата отчетност, респективно и до повишаване на доверието в нея.
В този смисъл едно евентуално лицензиране не трябва да се разглежда като формално регистриране или масови изпити. Може да се адаптират добрите практики и традиции на Европа и света. Разбира се много внимателно трябва да се обмисли преходния период и ефекта върху засегнатите от него лица, така че да се осигури справедливо, постепенно и адекватно на условията установяване на професионална организация не само на одиторите, но на цялата общност на професионалните счетоводители.
Най-важното е потребителите на финансовите отчети, пазарът и обществото като цяло да имат разбирането, че поне за определен кръг от предприятия  е необходимо съставителите  да са професионални счетоводители. Това с особена сила важи за тези, за които е  критично важно качеството на отчетите – предприятията от публичен интерес. Важно е това да стане осъзнато, а не просто нормативно наложено.

ИДЕС, пък от своя страна, трябва да убеди обществото в нивото на знания и професионални умения, които гарантира за членовете си и това е негова стратегическа задача.              

6. Има ли недостиг от квалифицирани кадри за счетоводители и одитори?  Къде са проблемите с човешкия фактор за тази професия?

Сега счетоводното образование е актуално и предпочитано. Нашите университети произвеждат голям брой завършващи висше счетоводно образование студенти. Много от тях, обаче, не избират да работят в областта на счетоводството или одита. А тези, които започват, срещат много трудности, които са вътрешно-присъщи на професията, но се дължат и на все още твърде теоретично и откъснато от практиката  университетско образование. Току що завършилите млади хора трудно си намират подходяща работа и поради това, че нямат стаж. Хубавото е, че в България има определен кръг от одиторски и счетоводни фирми, които приемат като своя мисия инвестирането в млади хора, които желаят да започнат своя професионален път именно като счетоводители и одитори, независимо че това е една не малка инвестиция, особено като се има предвид, че след придобиване на определен професионален опит младите професионалисти поемат по друг път.
Както и в много други области, квалифицираните кадри  не са достатъчни. Все още е проблем да се намерят подходящи лица за позиция на гл.счетоводител, финансов контрольор, финансов мениджър, вътрешен одитор или външен одитор.

Къде е решението? Според нас, решението е в надграждане на професионалната квалификация чрез придобиване на нови знания в някоя от  професионалните организации - ИДЕС,  ИВО, чуждестранните институти като АССА, CFA, ICAEW с присъствие в България  и т.н. Т.е. висококвалифицираните кадри в областта на счетоводството или одита да имат задължително професионална квалификация като надстройка над университетското образование и специализиран практически опит определен брой години. Истинското израстване в професията е свързано със значителна лична инвестиция, много голяма натовареност, нерегламентиран работен ден, стрес, търпение и постоянно повишаване на знанията в областта, в която работят.  Същевременно в условията на загубено доверие и престиж на счетоводната и одиторска професия в последните години става все по-трудно да се задържат и мотивират в по-дългосрочен план младите и талантливи хора. Това от своя страна става проблем на самите счетоводни и одиторски фирми, особено и при по-малките практики, с пряк ефект и върху качеството на услугите.               

7. Как следва да се разгледа отговорността на отделните участници във веригата на финансовата отчетност, вкл. и на фона на събитията в банковия сектор в България през последните 6 месеца?

Това е принципен въпрос, който трябва да бъде по-задълбочено публично обсъждан в нашето общество. От направените изказвания и изразени мнения  по този въпрос в публичното пространство на различни групи специалисти става ясно, че са насадени грешни представи в обществото. Това се потвърди и при събитията в банковия сектор в България през последните 6 месеца.

Какво имаме предвид? Отговорността за качеството, за честното и вярно представяне във финансовите отчети се носи от верига от лица, и то в точно определена последователност. Пряката отговорност (т.е. на първа линия) се носи от ръководството на всяко предприятие (и на собствениците, ако те активно участват в управлението) и съставителите на отчетите. И това е естествено, защото това са лицата, които са вземали всички решения, свързани със счетоводна политика, с коректното и безпристрастно третиране на извършените стопански операции, с пълнотата и обективността на представянето на информацията във финансовите отчети. Тяхната отговорност е с най-голяма тежест, тъй като те са преки участници, както в бизнеса и бизнес решенията, така и в отчетния процес и решенията по отчетността. Не случайно има изричен член в Търговския закон и Закона за счетоводството относно тази отговорност.
Специално място заемат вътрешните одитори, които имат отговорността текущо да наблюдават и реагират при установени слабости във функционирането на системите и процесите, вкл. и по отношение на отчетния процес,  контролите,  спазването на законодателството и т.н.

На следващо място са одиторите, които са одитирали финансовите отчети и са издали одиторски доклад върху тях. Следва да подчертаем, че тяхната отговорност е опосредствана, доколкото те носят отговорност за изразеното мнение в доклада си, т.е. как са направили своята проверка, за да се убедят в достоверността на отчета. На практика тяхната отговорност е относно качеството на извършения от тях одит, което от своя страна е гаранция за качествен финансов отчет, на който разчитат потребителите.
После или по-скоро успоредно във веригата, е отговорността на регулаторните органи. Тяхна е отговорността за външния надзор над дадено предприятие и неговата дейност, на стила на управление и функциониране съобразно определени законови изисквания и регулации, за да се гарантират интересите на обществото или поне на дадени групи от засегнати лица. Тяхната роля е ключова за управление на рискове от публичен интерес, затова те имат и сериозни правомощия, вкл. право на регулаторна отчетност.
Наличието на пропуски в цялата верига, особено при предприятия от публичен интерес,  могат да засегнат голям кръг лица. Затова обществото трябва да е наясно с  отговорностите на различните участници  и да се отнася критично към резултатите от работата на всеки от тях.   

8. Какво важно предстои пред счетоводството и одита в България?

Предстоящата година е много важна за нашата професия, защото предстои приемането на два закона – Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит. Може да се каже, че те в основната си част  са нови, защото с тях се възприемат новите европейски директиви в областта на одита и счетоводството, както и регламента за задължителния одит на предприятията от публичен интерес.
Защо са важни тези два закона? Защото при тяхното разработване, ние трябва да отразим научените уроци от последните 10-12 години. В областта на счетоводството важен урок е повсеместно наложеното приложение на Международните стандарти за финансово отчитане в България – с всичките проблеми, грешки, погрешни представи и очаквания. Това е отчетна рамка доста сложна, скъпа и далечна спрямо нашите счетоводни традиции и начин на мислене. Сега е моментът да ограничим приложението й до разумното и полезното.
В областта на одита също се очаква да се направят множество съществени промени (много от които са задължителни по силата на регламента) като: съотношенията при одиторските възнаграждения, ротацията на одиторите, нови услуги за сигурност, позволени неодиторски услуги, ролята на одитните комитети, съдържанието на одиторския доклад, регулацията на одиторите и кръга на правомощията на надзорния орган.

Промените в законодателството, както и световните тенденции в професията, предполагат и самият Институт на ДЕС да предприеме и реализира много промени в своята дейност – като се започне с работа по утвърждаване на добра репутация на професионалните счетоводители и одитори, убеждавайки обществото в тяхната важна роля за неговия икономически растеж. Последното предполага съществено подобряване на системата за обучение и на системата за качество върху работата ни.

Не по-малко задачи стоят и пред нашия надзорен орган, КПНРО, който е все още в младата си възраст и трябва да натрупва опит, квалифицирани кадри, установяване на адекватна организация на функциониране и комуникация с професията.    

Другите два стратегически въпроса са обучението и въвеждането на модерни счетоводни стандарти в публичния сектор. Счетоводното съсловие има сериозна нужда от систематизирано обучение, и то не само тясно специализирано във връзка с приложимите отчетни рамки и данъци, но и в съвършено други области, които нашето съвремие изисква – в областта на технологиите, общо управление, статистика и анализи, право, макроикономика, анализи, оценки и др. Внедряването на модерни счетоводни стандарти в публичния сектор е очертан като световен проблем за решаване от страна на счетоводната професия. То е ключово условие за постигане на прозрачност и ефикасност в управлението на публичните финанси. В България е налице значителен дисбаланс в качеството на отчетността в частния и публичния сектор и неговото преодоляване ще е на дневен ред през следващите 5-7 години. А опитът на счетоводителите и одиторите от внедряването на МСФО и МОС в частния сектор би бил от голяма помощ в този процес.                        
 

9. Какво трябва да се промени за да има подобряване на ефективността на счетоводната и одиторската дейност?    

Това е един обширен въпрос. Както и в много други области, много неща трябва да се променят. Според нас, по-важните са:
На първо място, приемане на  законодателство, което е хармонизирано с европейското, но същевременно е адекватно на спецификите на страната ни, а не директно възприемане на правила и изисквания и практики, които са  трудно приложими.  
На второ място, повишаване на отчетната култура и знания на обществото, в това число на  мениджърите и собствениците, както и всички други потребители на финансова информация. Крайната цел е създаване на условия, включително промяна на икономическата среда, които да пораждат  истинска потребност и изискване за качествени финансови отчети и одити.  А не това да е основно законово наложено.
На трето място, развитие на силна професионална организация на счетоводителите  и одиторите, която да произвежда и поддържа качествени кадри, както и да контролира и подкрепя счетоводната и одиторската практика, която да изисква и регулира използването на адекватни ресурси при извършването на одитите и адекватни възнаграждения за предоставяните професионални услуги.  Разбира се, и добре функциониращ надзорен орган, работещ заедно с ИДЕС.
На четвърто място, обучение и популяризиране на добри отчетни практики, адекватност в професионалното поведение, непримиримост към лошите практики и примери.
На пето място, модерна технология, както за оптимизиране на отчетния процес, така и на работата на одиторите.
И не на последно място – адекватно възнаграждение. Не може очакванията на потребителите на счетоводни и одиторски услуги да са за високо качество на извършваните услуги, но срещу минимални суми възнаграждение. И за съжаление това важи особено за одитите на проекти по линия на оперативните програми. Високите изисквания за качество и отговорност към работата на одиторите предполагат и съответно възнаграждение. Ако се замислим такова разминаване на възнагражденията води до критично влошаване не само на нашите услуги, но и в много други области - здравеопазването, образованието и т.н., вкл. и заради реалния риск качествените човешки ресурси да нямат финансови средства и условия за  инвестиране  в нови знания и умения, което, както подчертахме, стои в основата на качеството на предоставяната услуга.           
 

Вижте статията в сп. ИКОНОМИКА