Публикации

  • Сподели с:
Четете по-подробно за...

27 февруари 2019

Промените в СС 17 Лизинг в сила от 2019 г.

 

В ДВ, бр. 15 от 19.2.2019 г. е обнародвано Постановление № 27 от 14 февруари 2019 г. за изменение на Националните счетоводни стандарти, приети с Постановление № 46 от Министерски съвет от 2005 г. Направена е промяна в СС 17 Лизинг по отношение на счетоводното третиране на експлоатационните лизингови договори. Промяната в стандарта до известна степен е наложена и поради промени в ЗКПО в сила от     1.1.2019 г.

 В настоящия материал сме обобщили по-съществените промени в СС 17, които касаят  следните области:

1. В т. 2 в определението за експлоатационен лизинг е добавено след думата експлоатационен – (оперативен). С тази промяна се цели внасяне на терминологична яснота и единство при ползване на понятията експлоатационен и оперативен лизинг. Следва да се има и предвид, че съгласно ЗКПО счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг по МСС при лизингополучатели не се признават, а за данъчни цели се признават приходите и разходите, определени съгласно изискванията на СС 17.

Добавено е ново определение за „стимули при експлоатационен лизинг” – това са плащания, извършени от наемодателя към наемателя, свързани с лизинговия договор, или възстановяване или поемане от страна на наемодателя на разходите на наемателя по подобрения на наетото имущество, преместване и други подобни. Тези плащания са направени при сключване или подновяване на експлоатационния лизинг и са договорени отделно от минималните лизингови плащания и условния наем.

Въведеното ново определение цели да даде насока за отчитането на т.нар. „стимули” – често предоставяни на наематели при сключване на наемни договори, особено при наемане на площи в бизнес и търговски сгради. Например, такива стимули могат да бъдат: първоначални периоди, освободени от наем, поети от наемодателя разходи за подобрения, комисионни и др. п.

 

2. Променена е т. 5.1. от СС 17, която касае отчитането на експлоатационните лизингови договори при наемодателя. Променените текстове внасят по-подробна и ясна информация относно отчитането на експлоатационния (оперативния) лизинг. При оперативния лизинг наемодателят:

- представя в своя счетоводен баланс активите, които са отдадени под наем;

- начислява амортизация на отдадените под наем активи (за амортизируемите такива) в съответствие с приетата си счетоводна политика за подобни активи. В старата версия на СС 17 се изискваше начислените разходи за амортизация да се отразяват за сметка на постъпленията от наема по съответния експлоатационен лизингов договор – текст, който създаваше доста неясноти, особено ако отдаването под наем е основна дейност на съответното предприятие;

- разходите, вкл. разходите за амортизация, които са направени за генериране на приходи от лизинговия договор, се признават като текущи разходи в отчета за приходи и разходи за съответния период – нов текст;

- първоначалните преки разходи, извършени от наемодателя по уреждането и сключването на оперативния лизингов договор, се отчитат като текущи разходи за отчетния период – няма промяна в сравнение с предходното третиране на тези разходи. Такива разходи могат да бъдат – комисионни на агенти, такси, хонорари и др. п.;

- направена е промяна в текста за отчитане на приходите по оперативния лизинг – те се признават по линейния метод за целия срок на лизинговия договор, включително когато постъпленията не се получават на тази база, освен ако друга системна база е по-представителна и отразява по-точно времевия модел, по който се черпи изгодата от лизинговия актив. В старата версия на стандарта се изискваше наемодателят да признава като постъпления от продажби начислените в негова полза наемни вноски. Направената промяна  цели равномерно признаване на приходите, независимо от договореното плащане. Приходите от извършени услуги (извън наема) като например поддръжка, охрана, почистване, консумативни разходи, застраховки и др. п. се признават в съответствие с изискванията на СС 18 Приходи;

- по отношение на плащанията за стимули, извършени от наемодателя – те се признават като намаление на приходите от наем за целия срок на лизинговия договор на линейна база (освен ако друга системна база е по-адекватна за прилагане);

- изрично с промяната на СС 17 е конкретизирано, че отдаденият под лизинг актив се тества за обезценка съгласно СС 36 Обезценка на активи;

- за наемодателя не възниква изискване за признаване на печалба от продажба към момента на сключване на договор за експлоатационен лизинг (такова изискване, обаче, съществува за наемодател при сключване на договор за финансов лизинг, освен ако имаме продажба с обратен лизинг, класифициран като финансов);

 

3. По отношение на отчетността при наемателя са направени аналогични промени в т. 5.2 на стандарта:

- наемателят отчита плащанията по оперативния лизинг (без плащанията за услуги) като текущ разход по линейния метод за целия срок на лизинговия договор, независимо от начина, по който са договорени плащанията (освен ако друга база не е по-подходяща);

- разходи, свързани с други плащания  (извън наема) се отчитат от наемателя в съответствие с Общите положения и съответните приложими за тези разходи стандарти. Тези разходи се отчитат отделно от разходите за наем. Такива разходи могат да бъдат например: плащанията за услуги – поддръжка, охрана, застраховки и др. – отчитат се като текущи разходи, когато услугата се консумира; плащания за ремонти и подобрения – отчитат се като текущи разходи, или се капитализират в зависимост от естеството им и в случаите, когато са за сметка на наемателя; разходи, свързани със съществувал по-рано лизинг (преместване на наето имущество, подобрения, разходи за прекратяване и др.), вкл. разходи ефективно възстановени чрез споразумението за стимули – отчитат се в съответствие с приложимия стандарт за конкретния вид разход. Изрично  с промяната в стандарта е казано, че разходите за подобрения на наети активи се отчитат като дълготрайни активи. Необходимо е предприятието да има разработена политика по отношение на тези видове разходи.

- аналогично на отчитането при наемодателя, разходите  за подготовката и сключването на лизинговия договор се отчитат и от наемателя като разходи за текущия отчетен период;

- общата сума на получените стимули се признават от наемателя като намаление на разходите за наем през целия срок на лизинговия договор на линейна база (освен ако няма друга по-подходяща база);

 

4. Точки 5.3 и 5.4 от стандарта са отменени, доколкото текстовете им са променени и включени по-подробно в разпоредбите, касаещи отчетността при наемодателя и наемателя.

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации