Публикации

  • Сподели с:
Четете по-подробно за...

21 януари 2019

 ПРОМЕНИ В ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

 

В бр. 3 от 8 януари 2019 г. на Държавен вестник е обнародван Правилник за изменение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС или Правилника), който цели да внесе яснота относно прилагането на някои от измененията в ЗДДС в сила от 1.01.2019 г. Промените в Правилника влизат в сила от деня на обнародването (8 януари 2019г.), с изключения.

По-важните промени са обобщени по-долу, както следва:

 1. Тристранни операции

Съгласно чл. 15, т. 3 ЗДДС, за да се третира операцията като тристранна операция, посредникът не следва да има регистрация за целите на ДДС в държава А (държавата на доставчика) и държава В (държавата на получателя). С новата ал. 7 на чл. 9 ППЗДДС се пояснява, че това условие ще се счита изпълнено и в случаите, когато посредникът има регистрация в някоя от тези държави, но извършва конкретната доставка под данъчен номер, издаден за целите на ДДС от държава-членка, различна от А и В. На практика тази нова разпоредба на Правилника изменя правилото, заложено в чл. 15 ЗДДС.   

 

2. Разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот

Понятието „разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот” се използва в няколко разпоредби на ЗДДС без в закона да се съдържа определение на това понятие.  С новата ал. 5 на чл. 20 ППЗДДС е направен опит да се запълни тази законова празнота. Съгласно този текст:

  • икономическият живот ще обхваща очаквания период на икономическо използване на актива от едно или повече лица. Този период не може да бъде по-кратък от 20 г. за недвижимите имоти и 5 г. за останалите дълготрайни активи 1;
  • изхабяване се начислява на линейна база, но само върху частта от стойността на актива, за която е приспаднат данъчен кредит.

Понятието е въведено за целите на определянето на данъчната основа по чл. 27 от ЗДДС на приравнените на възмездни доставки на стоки и услуги по чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от ЗДДС и на доставките на стоки и услуги към датата на дерегистрацията по ЗДДС.

 

3. Документи за доказване на определени доставки

Обхватът на услугите по чл. 31 ЗДДС бяха допълнени, в сила от 1.01.2019 г., с услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателни съдове и въздухоплавателни средства. В тази връзка в ППЗДДС е създаден нов чл. 31г, в който са изброени документите, с които следва да разполагат регистрираните лица, за да докажат предоставянето на такива услуги.

 

4. Отложено начисляване на ДДС при внос

С глава 20а ЗДДС, която е в сила от 1.07.2019 г., беше предоставена възможност за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки, изрично изброени в приложение 3 към ЗДДС. В тази връзка с новия чл. 49а ППЗДДС (в сила от 01.07.2019 г.) се пояснява редът за ползване на този специфичен режим. Контролът относно спазването на изискванията за прилагане на този режим е възложен на митническите органи. Пояснено е, че съставеният протокол, с който се начислява ДДС, както и информация за митническата декларация, във връзка с която е начислен ДДС се посочват в Дневника за продажбите.  Вносителят може да упражни право на данъчен кредит в срока по чл. 72 от ЗДДС чрез отразяване на протокола и митническия документ за внос в Дневника за покупки.


1 Съгласно дефиницията на дълготрайни активи в § 1, т. 83 ЗДДС такива са: недвижимите имоти, превозните средства и активите със стойност при придобиването над 5000 лв., за които са изпълнени изискванията за признаване като дълготраен амортизируем актив по ЗКПО.

5. Регистрация и дерегистрация

5.1. В чл. 100, ал. 5 от ЗДДС (обн. ДВ, бр. 92 от 2017г.) бе предвидена възможност при първоначалната регистрация на лицата в Агенцията по вписванията, те да заявят доброволна регистрация по чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Цитираната законова разпоредба е в сила от 01.01.2019г. Във връзка с нея, в ППЗДДС са въведени промени в разпоредбите за регистрация по ЗДДС, като изрично е уточнено, че регистрацията се извършва чрез подаване на заявление в компетентната ТД на НАП или чрез заявяване на регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.

5.2. С новата ал. 5 на чл. 74 ППЗДДС е създадено задължение, което касае не само регистрираните по ЗДДС лица. Лицата, които при регистрацията си в Агенция по вписванията са заявили регистрация по ЗДДС по избор, но не са посочили електронен адрес за кореспонденция, са длъжни в 3-дневен срок от вписването да заявят в НАП такъв адрес. При евентуална промяна в заявения електронен адрес лицата следва да уведомят НАП в 7-дневен срок от настъпването ѝ.      

5.3. Във връзка с възможността, създадена от ЗДДС, при ликвидация лицата да изберат за запазят статута си на регистрирано лице е направено пояснение, че този избор се реализира чрез подаване на заявление в свободен текст в предвидения от закона 14-дневен срок.

5.4. В § 31 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ППЗДДС е предоставена възможност на лицата, които към 31.12.2018 г. са регистрирани по избор, да прекратят своята ДДС регистрация от 1.01.2019г., ако са изтекли 12 месеца, считано от началото на годината, следваща годината на регистрацията по ЗДДС.

Тази разпоредба е във връзка със съкращаването в ЗДДС на срока (от 24 месеца на 12 месеца), до изтичане на който регистрираните по избор лица не можеха да прекратят по желание своята ДДС регистрация.

 

6. Доставки на далекосъобщителни услуги, радио и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път (електронни услуги)

Считано от 01.01.2019 г. в ЗДДС бе въведена промяна в мястото на изпълнение на доставките на електронни услуги, предоставяни на данъчно незадължени лица, установени в други държави членки. По правило, мястото на тези доставки е в България, ако през текущата и предходната година не е превишен прага от 10 000 евро без ДДС за всяка от годините. До достигане на този праг, бе предоставено право на избор на доставчика да избере мястото на изпълнение да е в държавата, където е установен получателят.

С промените в ППЗДДС е пояснено, че това право се счита за упражнено от доставчика при издаване на първия му идентификационен номер за целите на ДДС от друга държава-членка след уведомяване на компетентната ТД на НАП по електронен път в 7 – дневен срок от издаване на ДДС номера.

Уведомяването на НАП в 7-дневен срок за издаден или отнет идентификационен номер по ДДС от друга държава членка е предвидено като изрично задължение за доставчика с новата разпоредба на чл. 122 от ППЗДДС.

В ПЗР на ППЗДДС е уточнено, че при изчисляване на прага от 10 000 евро за първа „текуща календарна година” се счита 2019 г.

 

Направени са и други редакционни промени, които имат за цел да приведат в съответствие разпоредбите на ППЗДДС с тези на ЗДДС след измененията в сила от 1.01.2019 г.

 

 

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации