Публикации

  • Сподели с:
Четете по-подробно за...

12 декември 2018

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

в сила от 1 януари 2019 г.

 

В Държавен вестник бр. 98 от 27.11.2018 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО), с който са въведени изменения и допълнения в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Промените са насочени към хармонизиране на вътрешното ни законодателство с разпоредбите на европейските директиви в областта на ДДС, съобразяване с практиката на Съда на Европейския съюз, намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите и прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото им прилагане.

В настоящия материал са обобщени по-съществените промени.

 

1. Промяна в данъчното третиране на сделки с ваучери

 С настоящите изменения (нови ал. 10 на чл. 26, чл. 131а – 131в ЗДДС и § 1, т. 88, 89 и 90 от ДР на ЗДДС) в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на Директива 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери. Направено е разграничение между два вида ваучери, които дават право за придобиване на стоки или услуги:

  • Ваучер за конкретна цел; и
  • Многоцелеви ваучер.

Ваучерът за конкретна цел е ваучер, при който към момента на издаването му са известни мястото на изпълнение на доставката на стоките и услугите и данъчната ставка, която ще бъде приложена за доставката, т.е. известно е какъв размер ДДС би бил дължим при замяната на ваучера срещу стоки/услуги. При многоцелевия ваучер едно от тези обстоятелства (място на доставка или приложима ставка) не е известно при издаването му.

Тази разлика предопределя и различното данъчно третиране:

  • Всяко прехвърляне на ваучер за конкретна цел, ако се извършва от регистрирано лице, се счита за доставка на стоките и услугите, за които се отнася и поражда задължение за начисляване на ДДС. Самото предоставяне на стоките/услугите срещу представяне на ваучера не се третира като отделна доставка, освен ако издателят на ваучера е различен от лицето, което предоставя стоките или услугите. В последния случай се счита, че при предоставяне на стоките/услугите срещу представяне на ваучера е налице доставка към издателя на ваучера.
  • Прехвърлянето на многоцелеви ваучер, от друга страна, не се счита за извършена доставка и не поражда задължение за начисляване на ДДС (доколкото не е ясна държавата, в която доставката подлежи на облагане или размерът на ДДС, който следва да се начисли). Задължение за начисляване на ДДС е отложено до момента на предаване на стоките или предоставяне на услугите срещу представяне на ваучера.

Данъчната основа на доставката на стоки/услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е платената за ваучера сума. Ако тази сума е неизвестна, данъчната основа е равна на паричната стойност, посочена върху самия ваучер или в свързаната с него документация, без размера на дължимия ДДС.

ЗДДС урежда и хипотезата, при която ваучер за множество различни плащания не е използван от потребителя по време на валидността му и полученото заплащане за такива ваучери се задържа от продавача. Изрично е предвидено, че задържането на ваучера, съответно на плащането за него, не се счита за доставка по смисъла на ЗДДС.

От обхвата на специфичното третиране на ваучерите изрично са изключени: (1) документи, даващи право на отстъпка; (2) билети за пътуване, музей, кино, театър и др.; (3) ваучерите за храна.

Новият режим се прилага за ваучери, издадени след 31.12.2018 г.

 

2. Промяна в данъчното третиране на сделките на лицата предоставящи далеко-съобщителни услуги, радио- и телевизионно излъчване и услуги по електронен път (електронни услуги)

Като първи етап от мерките за модернизация на общата система на ДДС с Директива 2017/2455 е променен подходът за облагане на тези доставки от лица, които имат малък обем на доставките.

По отношение на лицата, които са установени само в една държава членка и през текущата и предходната година общата стойност на доставките на електронни услуги на данъчно незадължени лица в други държави членки не превишава 10,000 евро, мястото на изпълнение на доставките на електронни услуги ще бъде на територията на страната, където е установен доставчикът. При преминаване на прага от 10,000 евро мястото на изпълнение ще бъде там, където е установен получателят на услугите и лицето ще има задължение за регистрация за специалния режим в Съюза или по общия ред в съответната държава-членка. До достигането на прага лицето може да избере мястото на изпълнение да бъде там, където е установен получателят на услугата. В тази връзка са изменени съответно и чл. 97б и 97в ЗДДС.

 

3. Данъчна основа на доставка на стоки за лично ползване

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗДДС е променена, за да бъде отстранен законодателен пропуск и във връзка с констатирано от Европейската Комисия неизпълнение на задълженията на България за прилагане на чл. 74 и чл. 76 от Директива 2006/112/ЕО Досега данъчната основа на доставката на стоки по чл. 6, ал. 3 ЗДДС беше равна на данъчната основа при придобиване или себестойността на стоката. С новата редакция на чл. 27, ал. 1 ЗДДС данъчната основа при придобиване се намалява с обичайното изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Тази данъчна основа се определя към началото на месеца, в който стоката е отделена/ предоставена. По същия начин се определя и данъчната основа на ВОД по чл. 7, ал. 4 ЗДДС. 

 

4. Разпоредби относно правото на ползване на данъчен кредит

С новата ал. 12 на чл. 66 ППЗДДС (в сила от 13.07.2018 г.) беше въведено правилото, че при извършване на корекции на ползван данъчен кредит срокът (20 години за недвижимите имоти и 5 години за останалите стоки) спира да тече, ако активът не е използван в дейността през календарната година. Срокът започва да тече отново след като се възобнови използването на актива. Сега същото правило е въведено в закона (новите ал. 8 на чл. 79а е ал. 7 на чл. 79б ЗДДС).

   

5. Внасяне на данъка за последния данъчен период

Въведени са промени по отношение на задължението за внасяне на данъка за последния данъчен период. Досега задължението се внасяше по общия ред – до 14-то число на месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията, доколкото липсваше специална разпоредба. С новата ал. 2 на чл. 89 ЗДДС този срок е променен и задължението за заплащане на данъка за последния данъчен период е изместено към края на месеца, следващ месеца, през който е следвало да се внесе справката-декларация за този период.

 

6. Прекратяване на регистрацията

6.1. Досега разпоредбата на чл. 107, т. 4 ЗДДС въвеждаше задължение за прекратяване на регистрацията на търговски дружества при прекратяване на дейността и откриване на производство по ликвидация. Това създаваше затруднения и спорове, доколкото в хода на ликвидацията се продават активи и се довършват сделки. С настоящите изменения се дава право на ликвидаторите да изберат дали дружеството да остане регистрирано по време на процеса по ликвидация, до датата на заличаване. Този избор се заявява с подаване на декларация в 14-дневен срок от вписване на ликвидацията. В този случай ликвидаторът е солидарно задължен за сумата на ДДС, дължим от дружеството.

Лицата, които към 31.12.2018 г. са с прекратена дейност поради ликвидация, но все още регистрацията им не е прекратена, могат да изберат да продължат регистрацията си по ЗДДС.

Промените са въведени с оглед съобразяване с практиката на СЕС и по-конкретно с Решение по дело С-552/16 (Уинд Иновейшън 1 ЕООД – в ликвидация).

6.2. Срокът, в рамките на който лице, регистрирано доброволно на основание чл. 100 ЗДДС, следваше да остане регистрирано е съкратен от 24 месеца на 12 месеца.

 

7. Регламентиране дейността на електронните магазини

С новата ал. 19 на чл. 118 ЗДДС е въведена регистрация на електронните магазини, както и задължение за предаване от тяхна страна на данни за извършени продажби по реда на Наредба № Н-18 от13.12.2006 г. Вписването в и заличаването от публичния списък на електронните магазини предстои да бъде уредено с изменение на Наредба № Н-18, което министърът на финансите да направи в срок от 6 месеца от влизане в сила на ЗИД ЗКПО. Допълнително, електронните магазини могат да издават фискални бонове в електронен формат, без да създават хартиен документ и да ги изпращат на електронен адрес на клиента.

 

8. Отложено начисляване на ДДС при внос

В ЗДДС е създадена нова глава 20а, в която е уредена възможността за внос на определен кръг стоки (изрично изброени в приложение) при условия на отложено начисляване на ДДС.

За да бъде ползван новият режим е необходимо да са изпълнени едновременно няколко условия:

  • всяка от внасяните стоки да е с митническа стойност над 50 хил.лв.
  • лицето да е регистрирано поне 6 месеца преди вноса на основание чл. 96, чл. 97 или 100 ЗДДС
  • няма изискуеми и неизплатени публични задължения.

При този режим ДДС не се заплаща ефективно към момента на вноса, а лицето го само- начислява с протокол. В дневниците за продажбите и покупките се включва митническия документ за вноса и сумата на начисления данък.        

 

9. Разширен е обхватът на облагаемите с нулева ставка на ДДС доставки, свързани с международен транспорт

Във връзка с Решение на СЕС по дело С-33/16 в обхвата на доставките, свързани с международен транспорт са добавени услугите за посрещане на непосредствените нужди на плавателни съдове и въздухоплавателни средства.

 

10. Обезпечения при доставки на течни горива

Отменен е минималният размер на обезпеченията, предоставяни от лицата, извършващи доставки или ВОП на течни горива. Досега минималният размер на обезпечението, което трябваше да бъде предоставено на основание чл. 176в ЗДДС беше 50 хил.лв.

Лицата, които са направили обезпечение, което не съответства на размера на техните доставки/ВОП могат да поискат освобождаване на обезпечението. В 30-дневен срок от подаване на искането, НАП следва да прихване предоставеното обезпечение срещу съществуващи публични задължения или да възстанови сумите на лицата.

Измененията влизат в сила от 1 януари 2019 г.

 

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации