Актуално

Промени в Закона за данък върху добавената стойност

05 януари 2023

Промени в Закона за данък върху добавената стойност

В Държавен вестник, бр. 102 от 23 декември 2022 г.  е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД ЗДДС). Най-съществените промени са свързани с:

1. Намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираеми вземания

Проблемите, свързани с корекция на начисления от доставчик ДДС в случаите, когато вземането е несъбираемо, бяха обект на обсъждане и спорове през последните години. България се е възползвала от възможността за дерогация, която предоставя чл. 90, ал. 2 от Директива 2006/112 (Директивата) и в българския закон досега не беше предвидена възможност за извършване на такава корекция. В няколко свои решения, вкл. решението по дело С-242/18 Уникредит Лизинг ЕАД, Съдът на Европейския съюз (СЕС) постановява, че държавите-членки не могат да откажат напълно възможността за извършване на корекция на начисления ДДС при трайно неплащане по доставката, възползвайки се от дерогацията по чл. 90, ал. 2 от Директивата, а следва да уредят условията, при които може да се направи корекция в случаите на несъбираеми вземания. Натрупаната съдебна практика в България по казуси в тази връзка е непоследователна и противоречива предвид липсващата изрична законова уредба.

Със ЗИД ЗДДС и разпоредбите на новата Глава тринадесет „а“ са определени условията и  редът за извършване на корекцията на начислен ДДС при неплащане от страна на получателя по доставка. Условията, които следва да са налице, за да бъде извършена корекция на данъчната основа и начисления от доставчика данък са: (1) да има издадена фактура за доставката; (2) получателят и доставчикът да не са свързани лица към момента, когато вземането става несъбираемо; (3) вземането не е прехвърлено възмездно; (4) доставчикът може да докаже, че е предприел действия по събиране на вземането; (5) доставчикът е уведомил писмено получателя, че счита вземането за несъбираемо и има доказателства за това.

Изрично са изброени случаите, когато ще се счита, че вземането е станало несъбираемо. Като цяло изброените в закона хипотези са близки до тези, посочени в чл. 37, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – изтичане на 3/5 години от изискуемостта на вземането или 365 дни за вземанията до 600 лв.; наличие на съдебно решение, с което вземането изцяло или отчасти е определено като недължимо; вземането е погасено по закон; вземането не е събрано след приключило изпълнително производство; намаляване на размера на вземането по силата на оздравителен план; длъжникът е заличен след приключила несъстоятелност или ликвидация.

Редът за извършване на корекцията е поставен в зависимост от статута на получателя по доставката – регистрирано или нерегистрирано лице:

• Когато получателят е бил регистрирано лице към датата на доставката, корекцията се извършва с издаване на кредитно известие от доставчика.
• Когато получателят е бил нерегистрирано лице към датата на доставката или регистрацията му е прекратена във връзка с несъстоятелност или ликвидация, или не е налице право на приспадане на данъчен кредит за доставката, корекцията се извършва с протокол по ред, определен с Правилника за прилагане на ЗДДС. В този случай намалението на начисления данък се определя като разлика между начисления по доставката данък и ползвания от доставчика данъчен кредит за стоки и услуги, пряко свързани с доставката.

Документът за корекция следва да бъде издаден в срок от 3 месеца от изтичане на данъчния период, през който е възникнало обстоятелството, даващо право за корекцията. Издаденият документ се отразява в дневника за продажбите със знак минус. Ако в последствие доставчикът получи плащане по доставката, той следва да извърши обратна корекция и да издаде дебитно известие/протокол за начисляване на ДДС.

За извършването на корекцията не е необходимо да се уведомява НАП, освен ако данъчната основа на доставката е над 100,000 лв.

Корекция на данъчната основа и начисления данък не се допуска, когато доставчикът е знаел или е бил длъжен да знае, че няма да получи плащане по доставката. Приема се, че доставчикът е бил длъжен да знае, че няма да получи плащане за доставката, когато доставката е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

От друга страна, с допълненията в чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС е създадено задължение за получателя по доставката да извърши корекция на ползвания данъчен кредит в данъчния период на получаване на кредитното известие, издадено от доставчика чрез отразяването му в дневника за покупките и справка – декларацията за съответния период. Корекция на ползвания данъчен кредит следва да бъде извършена и от лица с прекратена ДДС регистрация по реда на новата разпоредба на чл. 126, ал. 9 от ЗДДС. Изисква се уведомяване на НАП и подаване на отчетни регистри и справка – декларация за периода, през който е получено кредитното известие, в 14 -дневен срок от получаване на разрешение от страна на НАП.

В новата разпоредба на чл. 126, ал. 10 от ЗДДС е предвидена и възможност за издаване на кредитно известие от доставчици с прекратена регистрация по ЗДДС, но само ако е била издадена фактура с начислен ДДС преди прекратяване на регистрацията на доставчика и получателят е ползвал данъчен кредит по нея.

1. Нови задължения на доставчиците на платежни услуги

Със създадената нова Глава дванадесет „а“ е въведено задължение за доставчиците на платежни услуги да поддържат регистри за трансгранични плащания като:

• Доставчикът на платежни услуги на получател поддържа и предоставя информация за получателите и плащанията, когато доставчикът на платежни услуги на платеца и на получателя са в различни държави-членки и са извършени повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател;

• Доставчикът на платежни услуги на платеца поддържа и предоставя информация за получателите и плащанията, когато доставчикът на платежни услуги на получателя е в трета държава.

Информацията се поддържа в електронни регистри и се предоставя за всяко календарно тримесечие, до края на месеца следващ тримесечието. Санкцията за неизпълнението на задължението за водене на регистър е в размер от 500 до 10,000 лв., а при повторно нарушение – до 20,000 лв.

Тези разпоредби влизат в сила от 1 януари 2024 г.  

3. Удължаване на срока за прилагане на намалената ставка от 9% за определени стои и услуги

С направените изменения е предвидено разширяване на обхвата на стоките, за които постоянно ще се прилага намалена данъчна ставка от 9% като в тази група са включени доставките на книги и подобни артикули, храни за бебета и малки деца и бебешки пелени и подобни хигиенни бебешки артикули.

Срокът за прилагане на намалената данъчна ставка за останалите стоки и услуги, за които беше предвидено временно намаление на ставката (ресторантьорски и кетърингови услуги, услуги по използване на спортни съоръжения, доставка на обща туристическа услуга и организиране на екскурзии) срокът за прилагане на ставката от 9% е продължен до 31 декември 2023 г.

Срокът за прилагане на ставка 0% за доставките, вноса и вътреобщностното придобиване на хляб и брашно е удължен до 31 декември 2023 г.

4. Начисляване на ДДС от получателя по доставка на стоки и услуги по Приложение № 2 към ЗДДС

С допълнението към чл. 163а ЗДДС е създадено изключение от общото правило ДДС за доставките по Приложение № 2 към закона да се начислява от получателя по доставката. В случаите, когато получател по доставките на отпадъци или услуги по добив, преработка и обработка на отпадъци са държавата или държавни и местни органи, задължен за начисляване на данъка е доставчикът. В същия смисъл е и промяната в чл. 82, ал. 5 ЗДДС.

5. Право на данъчен кредит след корекция при погрешно данъчно третиране на доставка

С новия чл. 78а ЗДДС е изрично уредено правото на приспадане на данъчен кредит след извършване на корекция на погрешно данъчно третиране, включително след данъчен контрол - това право възниква на основание новия издаден данъчен документ и се упражнява през периода, когато е издаден този документ или някой от следващите 12 данъчни периода. Ако корекцията е извършена след данъчен контрол, задължението, установено с акт следва да е внесено в държавния бюджет.           

6. Задължение за корекция на ползван данъчен кредит при брак на стоки поради изтекъл срок на годност

С допълнението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС са уеднаквени условията, при които не се извършва корекция на ползван данъчен кредит при брак на стоки поради изтичане на срока на годност с тези, при които разходът се признава за целите на корпоративното подоходно облагане – когато има определен срок на годност с нормативен акт или, ако няма такъв нормативен акт, с фирмен стандарт и бракът е в обичайните за дейността размери.

7. Предоставяне на обезпечение при сделки с горива

Направените промени в чл. 176в ЗДДС са свързани със:

• Съкращаване на срока за предоставяне на обезпечение и за уведомяване на НАП за промяна на обстоятелства от значение за определяне на обезпечението. Новият срок е 3 дни преди съответното събитие.
• Създадена е възможност за намаляване на размера на обезпечението до 10% от данъчната основа на облагаемите доставки, придобивания или получени горива за предходния данъчен период, ако през последните 3 последователни години не е констатирано нарушение и няма непогасени други публични задължения.

8. Износ на стоки от лица, установени в трети страни

Във връзка извършването на износ на стоки от лица, установени в трети страни и идентифицирани за целите на ДДС в България, са направени следните промени:

• За целите на ДДС регистрацията си тези лица следва да посочат акредитиран представител;
• В износната митническа декларация следва да бъде вписан идентификационния номер за ДДС цели на лицето и номера на фактурата за извършената от него доставка. Създадено е задължение за митническите органи да проверят валидността на ДДС номера преди допускане на износа.

Разпоредбите на ЗИД ЗДДС влизат в сила от 1 януари 2023 г. с посоченото по-горе изключение относно новите задължения на доставчиците на платежни услуги.  

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации