Актуално

  • Сподели с:
Нова СИДДО между България и Нидерландия

12 юли 2021

Нова СИДДО между България и Нидерландия

В ДВ бр. 55 от 2 юли 2021 г. беше обнародвана нова Спогодба между Република България и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане, както и протокол към нея (наричана по-долу “новата СИДДО” или „СИДДО“). Новата СИДДО ще замени действащата в момента Спогодба, подписана през 1990 г. („предишната СИДДО“).

Новата СИДДО ще се прилага:

  • по отношение на данъците, удържани при източника – за суми, платени или начислени на или след 1 януари 2022 г.;

  • по отношение на другите данъци – за данъчни години, започващи на или след 1 януари 2022 г. Изключение е предвидено за доходите от пенсии и други подобни плащания, за които, при определени обстоятелства, може да продължи да се прилага предишната СИДДО.

Новата СИДДО съдържа разпоредби съгласно Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2017 г., разработени и одобрени в рамките на мерките от Плана за действие срещу свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Base Erosion and Profit Shifting – BEPS). Такива текстове и разпоредби на новата СИДДО са:

  • заглавие и преамбюл, които поясняват целта на СИДДО да бъде избягвано двойното данъчно облагане, но без да се създават възможности за необлагане или намалено облагане чрез отклонение или заобикаляне на данъчното облагане. Тези допълнения са част от минималния стандарт по Мярка 6 (относно предотвратяване на злоупотреби със СИДДО) от Плана BEPS, т.е. задължителни са за всички юрисдикции, участващи в Приобщаващата рамка (вече над 130) по него;

  • разпоредба относно правото на облекчения по СИДДО (чл. 23), която съдържа и т.нар. „тест на основната цел” (Principal Purpose Test) – също част от минималния стандарт по Мярка 6 от Плана BEPS, който предвижда възможността да бъде отказано облекчение по СИДДО, ако една от основните цели на договореност или сделка е получаване на исканото облекчение;

  • други разпоредби по Мярка 6 от Плана BEPS, които не са част от минималния стандарт:
    • доходи от дивиденти (чл. 10 от СИДДО). За разлика от предишната СИДДО, новата СИДДО предвижда хипотези, при изпълнението на които доходите от дивиденти могат да бъдат освободени от облагане с данък в държавата на източника. Едната от тях е притежателят на дивидентите да е пенсионен фонд. Другата хипотеза е свързана с минимално (10%) пряко участие на притежателя на дивидентите в капитала на разпределящото дружество като успоредно с това е въведено и допълнителното условие съгласно Мярка 6 от Плана BEPS – минималното капиталово участие да е притежавано за период от най-малко 365 дни, включително деня на плащането на дивидентите, като при изчисляване на този период не се взема предвид смяна на собствеността, която произтича пряко от корпоративна реорганизация като сливане, вливане, разделяне или отделяне на дружеството, което държи акциите или дяловете или което плаща дивидентите;
    • печалби от прехвърляне на акции или дялове или участия в образувания, които придобиват своята стойност основно от недвижимо имущество (чл. 13, ал. 4 от СИДДО). Разпоредбата е с цел да не бъдат използвани дружества или други образувания за извършване на сделки по прехвърляне на недвижимо имущество и избягване на облагане в държавата, където е разположено недвижимото имущество. Причината е, че по правило печалбите от прехвърляне на акции, дялове или подобни участия се облагат само в държавата на местното лице за разлика от печалбите от прехвърляне на недвижимо имущество. Затова, са въведени допълнителните условия съгласно Мярка 6 от Плана BEPS относно: (i) срока на притежаване на участието (минимум 365 дни) и (ii) максималната част (75%), до която стойността на прехвърляните акции/дялове/участия се получава от стойността на недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава, при определени условия;
    • правило срещу злоупотреба във връзка с места на стопанска дейност, разположени в трети юрисдикции (чл. 23, ал. 4 от СИДДО) – държавата на източника не следва да предоставя облекчения по отношение на доход, причислим към място на стопанска дейност (МСД), разположено в трета юрисдикция, ако доходът е обект на редуцирано облагане в тази трета юрисдикция (по-малко от 60% от данъка, който би бил наложен в държавата на местното лице) и печалбите на МСД са освободени от облагане в държавата на местното лице;
  • разпоредби съгласно Мярка 2 „Неутрализиране на ефектите от хибридни несъответствия“ от Плана BEPS относно:

    • прозрачни образувания (чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от СИДДО). Те касаят случаи на реализиране на доход от образувание или договореност, които едната или двете договарящи държави третират като прозрачни за данъчни цели. Предвидено е в такива случаи облекчения по СИДДО да се предоставят, само ако съответният доход е третиран за данъчни цели като доход на местно лице на една от договарящите държави;

    • лица, които не са физически и които са местни за данъчни цели и на двете договарящи държави (чл. 4, ал. 5 от СИДДО). В такива случаи, данъчният статут по смисъла на СИДДО на съответното лице ще се определя чрез процедурата по взаимно споразумение;

    • прилагане на методите за избягване на двойно данъчно облагане (чл. 22 от СИДДО). Местните на България лица съгласно новата СИДДО вече ще имат право на обикновен данъчен кредит за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на всички видове доходи, които Нидерландия има право да облага съгласно СИДДО. Съгласно предишната СИДДО, посоченият метод се прилага само за доходи от дивиденти, за доходи от авторски и лицензионни възнаграждения (които не се облагат с данък при източника съгласно клауза в протокола към предишната СИДДО) и за доходи от прехвърляне на акции в определени случаи. За всички други видове доходи се прилага методът „освобождаване с прогресия“ съгласно предишната СИДДО;

  • разпоредби съгласно Мярка 7 „Изкуствено избягване на статута на МСД“ от Плана BEPS с цел:

    • предотвратяване възможността за изкуствено избягване формирането на МСД чрез разделянето на цялостна стопанска операция на множество по-малки, допълващи се функции или дейности, за да бъде претендирано, че са с подготвителен или спомагателен характер и респ. не формират МСД – чл. 5, ал. 8 от новата СИДДО;
    • предотвратяване възможността за разделянето на дейности, свързани със строителна площадка, строителен или монтажен обект, на множество отделни дейности (договори), за да не бъде достигнат посочения в СИДДО период за формиране на МСД (чл. 5, ал. 6 от новата СИДДО). Периодът е 12 месеца вместо 9 месеца съгласно предишната СИДДО, с изключение на случаи на офшорни дейности (вж. по-долу);
  • допълнена, съгласно Мярка 14 „Подобряване ефективността на механизмите за разрешаване на спорове“ (минимален стандарт) от Плана BEPS, разпоредба относно процедурата за разрешаване на спорове с опция за активиране на клауза за възможност за арбитраж – чл. 25 от новата СИДДО и т. XIII от протокола към нея.

Други промени в сравнение с предишната СИДДО включват:

  • дефиниция на местно физическо лице на България съгласно новата СИДДО, обвързана с критериите за определяне на данъчен статут съгласно действащите разпоредби на вътрешното ни законодателство (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) (чл. 4, ал. 1 от СИДДО). Съгласно предишната СИДДО, като местни физически лица на България за целите на прилагане на спогодбата се квалифицират единствено българските граждани;

  • детайлна разпоредба за „разкъсване на връзката“, приложима в случай че едно физическо лице е местно за данъчни цели и на двете договарящи държави по вътрешните им законодателства (чл. 4, ал. 4 от СИДДО). Съгласно предишната СИДДО, само „център на жизнените интереси“ е определящ критерий в посочения случай;

  • нова хипотеза на МСД (чл. 5, ал. 4 от СИДДО) – при осъществяване от предприятие на едната договаряща държава на дейности в териториалното море на другата договаряща държава или във всяко пространство отвъд и непосредствено до териториалното море, върху които другата договаряща държава, в съответствие с международното право, упражнява юрисдикция или суверенни права – т.нар. „офшорни дейности“, ако те продължават общо 30 или повече дни през всеки 12-месечен период;

  • разпоредба относно съответни корекции за трансферно ценообразуване (чл. 9, ал. 2 от СИДДО) с цел да бъде избягвано двойно икономическо облагане, в случай че една от договарящите държави увеличи данъчната печалба на свое предприятие поради непазарни условия по сделка със свързано предприятие в другата държава;

  • право, съгласно новата СИДДО (чл. 11, ал. 2), на държавата на източника да облага доходите от лихви с данък, който не надвишава 5% от брутната сума на дохода, освен в изрично предвидени хипотези (напр. ако получателят на лихвите е пенсионен фонд, или лихвите са платени във връзка със заем, предоставен от банка или застрахователно дружество и други – чл. 11, ал. 3 от СИДДО).

Съгласно предишната СИДДО доходите от лихви се облагат само в държавата на местното лице-действителен притежател на дохода;

  • право, съгласно новата СИДДО (чл. 12, ал. 2), на държавата на източника да облага авторските и лицензионни възнаграждения с данък, който не надвишава 5% от брутната сума на дохода. Подобна разпоредба се съдържа и в предишната СИДДО, но тя е изменена с клауза в протокола, съгласно която облагане в държавата на източника няма да се случва, докато Нидерландия не въведе във вътрешното си законодателство данък при източника върху авторските и лицензионни възнаграждения (какъвто е въведен от 01.01.21 г. само за хипотези, свързани с определени юрисдикции или отклонение от облагане).

В протокола към новата СИДДО не е включена подобна клауза за освобождаване, което означава, че от 01.01.22 г. доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, начислени от българско местно лице или МСД в България, за чиято сметка са доходите, ще се облагат с 5% данък при източника в България съгласно СИДДО, ако възниква задължение за такъв данък по вътрешното законодателство (Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица);

  • за доходите от осъществяване на професионални услуги и други дейности с независим характер се прилагат разпоредбите относно МСД (чл. 5) и печалби от стопанска дейност (чл. 7) на новата СИДДО;

  • за разлика от предишната СИДДО, новата СИДДО дава право на държавата на източника да облага във всички случаи пенсиите и други подобни плащания, и анюитети (чл. 17 от СИДДО);

  • новата СИДДО съдържа актуалните съгласно модела на данъчна спогодба на ОИСР разпоредби за обмен на информация (чл. 26) и за съдействие при събиране на данъци (чл. 27).

 

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. При въпроси или необходимост от допълнителна информация, моля, не се колебайте да се свържете с нас на e-mail: office@afa.bg, тел. + 359 2 9433700, адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации