Публикации

  • Сподели с:
Четете по-подробно за...

06 юни 2018

НОВИ ПРАВИЛА НА ЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ АВТОМАТИЧЕН ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ В ОБЛАСТТА НА ПРЕКИТЕ ДАНЪЦИ

В Официалния вестник на Европейския съюз от 5 юни 2018 г. е публикувана Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености (Директивата).

Директивата цели координирано въвеждане в законодателствата на държавите членки на препоръките по мярка 12 „Правила за задължително оповестяване” от Плана за действие на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS). Подобни правила вече съществуват в законодателствата на Великобритания, Ирландия, Португалия, както и на държави извън ЕС – САЩ, Канада, ЮАР (неизчерпателно изброени).

Директивата влиза в сила на 25 юни 2018 г. и ще засегне договорености, чието изпълнение започва на или след тази дата – вж. „Срокове” по-долу. Формулировките на разпоредбите й са твърде общи – предпоставка за разнопосочно транспониране, тълкуване, прилагане и несигурност. По-долу са обобщени само някои от новите правила.

Каква е основната цел на новите правила?

Задължителен автоматичен обмен в ЕС на информация за подлежащи на оповестяване трансгранични договорености – отнасящи се до участници от повече от една ДЧ или ДЧ и трета страна.

Кои трансгранични договорености подлежат на оповестяване?

Договорености за потенциално агресивно данъчно планиране, съгласно определени характеристики – т. нар. „типични белези”. Последните са дефинирани твърде общо в приложение към Директивата. Ще подлежат на ревизиране на всеки две години.

Характеристиките (типични белези) са обособени в пет категории – от „А” до „Д”. Преценката на характеристиките от категории  „А”, „Б” и част от категория „В” следва да се извършва успоредно с „проверка на основна полза”. Резултатът от проверката е положителен, ако „може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която — предвид всички относими факти и обстоятелства — дадено лице може с основание да очаква да извлече от дадена договореност, е получаването на данъчно облекчение”.

Примери за характеристики (типични белези), за които се изисква проверка на основна полза са:

  • придобиване на дружество на загуба, прекратяване на дейността му и използване на загубите му за намаляване данъчните задължения на придобилия го участник в договореността;
  • подлежащо на приспадане трансгранично плащане между свързани предприятия съгласно специална дефиниция в Директивата, като получател на плащането е местно лице за данъчни цели на юрисдикция, която не налага никакъв корпоративен данък или налага такъв с нулева или почти нулева ставка.

Примери за характеристики, за които не се изисква проверка на основна полза са:

  • намаляване (чрез заобикалянe на нормативни правила) на задълженията за оповестяване на информация за финансови сметки съгласно нормативен акт или споразумение, въвеждащо Общия стандарт за предоставяне на информация (Common Reporting Standard) за финансови сметки чрез автоматичен обмен;
  • свързани с трансферно ценообразуване – ползване на т.нар. unilateral safe harbours (едностранни облекчени правила за трансферно ценообразуване); прехвърляне на труднооценими нематериални активи; вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции, рискове, активи, в резултат на което намалява повече от два пъти прогнозираната оперативна печалба на прехвърлителя(ители) за следващите 3 години.

Кой е задължен да предоставя информация за подлежаща на оповестяване трансгранична договореност (ПОТД)?

Задължен е:

  • всеки посредник – лице с определена връзка с ЕС, което изготвя, предлага, организира, предоставя за прилагане или управлява прилагането на ПОТД, както и лице, „което знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации” по отношение на горепосочените действия, касаещи ПОТД;
  • всяко данъчнозадължено лице, „на което е предоставена за прилагане ПОТД или което е готово да приложи ПОТД или е изпълнило първата стъпка” от ПОТД, в случай че няма посредник (т.е. касае се за самостоятелно разработена договореност от ДЗЛ), или посредникът няма връзка с ЕС или е освободен от задължението за оповестяване поради нормативно установено задължение за спазване на професионална тайна.

Срокове

Директивата влиза в сила на 25 юни 2018 г. Разпоредбите й следва да бъдат въведени във вътрешните законодателства на ДЧ до 31 декември 2019 г. и да започнат да се прилагат от 1 юли 2020 г.

Важна подробност е, че до 31.08.2020 г. следва да бъде подадена информация на съответните данъчни органи за подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, чието изпълнение е започнало в периода между 25.06.2018 г. и 01.07.2020 г.

За всички останали подлежащи на оповестяване трансгранични договорености срокът за подаване на информация е до 30 дни от настъпилия първи по време:

  • ден, следващ деня, когато договореността е станала готова за прилагане; или
  • ден, следващ деня на предоставяне на договореността за прилагане, респ. на предоставяне на помощ, съдействие или консултации; или
  • момент, в който е извършена първата стъпка от прилагането на договореността.

ДЧ установяват санкциите за неспазване на новите правила.

 

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700,  e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации