Публикации

  • Сподели с:
Четете по-подробно за...

15 август 2017

ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС В СИЛА ОТ 04.08.17г., КАСАЕЩИ ОТГОВОРНОСТТА НА ТРЕТИ ЛИЦА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДАНЪЦИ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

 

В бр. 63 от 04.08.2017 г. на Държавен вестник (ДВ) бяха публикувани изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК/Кодекса). Част от промените засягат отговорността на  трети лица по силата на чл. 19 от Кодекса и са в сила от 04.08.2017 г.

Със споменатите промени отново се разширява кръгът на лицата по чл. 19 от ДОПК, които отговарят заедно със задълженото юридическо лице. При предишното изменение (в сила от 01.01.2016 г.) към членовете на органи на управление и управителите бяха добавени прокуристите, търговските представители и търговските пълномощници. Понастоящем в определени случаи се предвижда отговорност и за акционерите и съдружниците (включително в случаите на скрито съучастие). За целите на ДОПК, респективно чл. 19, са разширени хипотезите, в които дадено лице ще бъде считано за прокурист и търговски пълномощник.

Предвидена е отговорност и за мажоритарни, и за миноритарни съдружници/ акционери. В тази връзка, в т. 31 от ДР на Кодекса е дадена легална дефиниция на мажоритарен съдружник и акционер, който е лице, което упражнява контрол по смисъла на т. 4 от ДР на ДОПК, а именно да може да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството (като например притежава пряко или косвено повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството и други). Когато няма акционер или съдружник, който упражнява такъв контрол, за мажоритарен съдружник или акционер се смята всеки притежаващ 15 или повече процента от дяловете или акциите. По аргумент на противното, миноритарен акционер или съдружник е всеки, който не е мажоритарен.

 

1. Отговорност на мажоритарните съдружници или акционери

Отговорност за мажоритарните съдружници или акционери би възникнала в два случая:

1.1. Вследствие на техни решения са извършени действия, които са довели до намаляване на имуществото на юридическото лице и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски

Действията са изчерпателно посочени в чл. 19, ал. 2, т. 1 и 2 от ДОПК и се състоят в разпоредителни действия свързани с плащания, скрито разпределение на печалба и обременяване с тежести на имущество на юридическото лице.

За да възникне отговорността, е необходимо действията да бъде извършени недобросъвестно. В тази връзка, в чл. 19, ал. 9 от ДОПК законодателят е приел необоримата презумпция, че недобросъвестност ще е налице, ако действията са извършени след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. Разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от ДОПК не е достатъчно ясна, тъй като изисква единствено действието, довело намаляване на имуществото, да бъде извършено след деклариране/установяване на задължението, но не и вземането на решението на мажоритарните съдружници/ акционери. В този смисъл, доколкото презумпцията е необорима, е възможно да се ангажира отговорност за решение, което е взето преди да бъде възникнало, декларирано или установено конкретно задължение.

Отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Ако мажоритарният съдружник или акционер е гласувал против или не е гласувал, то тогава за него няма да възникне отговорност, дори юридическото лице да не може да плати своите задължения за данъци и осигурителни вноски.

1.2. Прехвърлят недобросъвестно своите дялове и акции

За да възникне отговорност е необходимо да са налице кумулативно следните условия:

  • към деня на възникване на конкретното непогасено задължение да са имали качеството мажоритарен съдружник/акционер;
  • били са недобросъвестни, като са знаели, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването в несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност;
  • след разпореждането съдружниците/акционерите престават да бъдат повече „мажоритарен съдружник/акционер (т.е. за да възникне отговорността, не е необходимо да бъдат прехвърлени всички акции/ дялове, а само в размер, който води до загубването на качеството „мажоритарен”).

Размерът на отговорността е ограничен, като мажоритарният съдружник/акционер или собственик на капитала отговаря до пропорционално на отчуждената част от капитала.

В тази хипотеза от отговорност се освобождават миноритарните съдружници/акционери.

 

2. Отговорност на миноритарните съдружници/акционери

Отговорността на миноритарните съдружници/акционери по чл. 19, ал. 6 от ДОПК би възникнала, когато:

  • за период не по-дълъг от три месеца;
  • едновременно или последователно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала;
  • като са знаели, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването в несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.

Размерът на отговорността и в този случай е ограничен, като съдружникът/акционерът ще дължи пропорционално на отчуждената част от капитала.

В случая неясно остава, какъв размер на общите прехвърлени дялове/ акции следва да бъде възприет за „мажоритарен дял от капитала”, в случаите, в които няма лице, което упражнява контрол по т. 4 от ДР на ДОПК- над 15% или такъв, даващ право на контрол над дружеството по смисъла на т. 4 от ДР на ДОПК. Нашето разбиране е, че следва да бъде възприет вторият вариант.

Тази отговорност не се прилага за дружества, чиито акции са предмет на публично предлагане.

 

3. Отговорност при скрито съучастие

Въведена е отговорност и на всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице (чл. 609 от ТЗ).

Лицето отговаря солидарно с неплатежоспособното юридическо лице за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.

Отговорността е солидарна и за нейното възникване не са предвидени никакви допълнителни условия, освен обстоятелството на скрито съучастие и неплатежоспособен длъжник-търговец.

 

4. Отговорност при получаване на скрито разпределение на печалбата

Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество.

Размерът на отговорността е ограничен до размера на полученото.

Ако скритото разпределение е декларирано, то тогава не следва да възникне отговорност по чл. 19, ал.8 от ДОПК.

 

5.Промени свързани с отговорността на прокуриста и търговския пълномощник

С последните промени беше приета нова алинея 11 на чл. 19 от ДОПК, която определя кои лица за целите на чл. 19 ще бъдат считани за прокурист и търговски пълномощник.

5.1. Относно прокуристите

Прокурист ще бъде считано всяко лице, което е упълномощено да изпълнява правомощията на управител. За разлика от Търговския закон, където е уредена фигурата на прокуриста (чл. 21 от ТЗ), ДОПК не изисква упълномощаването да бъде нотариално заверено и вписано в Търговския регистър. Единственото условие едно лице да бъде прокурист по смисъла на чл. 19 от ДОПК е обемът на неговата представителна власт да съответства на правата на управителя (на практика обаче пълномощното следва да е нотариално заверено, тъй като определени права ще могат да бъдат упражнени само с нотариално заверено пълномощно).

Следва да се отбележи, че след последните промени на чл. 19 от ДОПК за прокуристите не е предвидена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно в случаите, в които недобросъвестно са извършили разпоредителните действия по т. 1 и 2 от същата разпоредба, които са довели до намаляване на имуществото на юридическото лице и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Прокуристите ще носят отговорност само по чл. 21, ал. 1 от ДОПК, а именно ако укрият факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявяват пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие и от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

5.2. Относно търговските пълномощници

Търговски пълномощник се смята и всяко лице, което е упълномощено и има права да извършва действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, като не е необходимо да е предвидено или да получава възнаграждение за това. За целите на ДОПК търговски пълномощник ще се счита и лице, което, дори да не е било упълномощено, е извършило действия, които се считат потвърдени от задълженото лице по смисъла на чл. 301 от ТЗ (търговецът не се е противопоставил на извършените действия веднага след узнаването за тях).

Предвид значимостта на посочените по-горе промени би могло да се очаква указание от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, което да внесе повече яснота относно начина, по който органите по приходите ще прилагат чл. 19 от ДОПК.

 

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

 

Към всички Публикации