Публикации

  • Сподели с:
Четете по-подробно за...

11 август 2017

ДЪЛГООЧАКВАНИТЕ ПРОМЕНИ В ДОПК, ВЪВЕЖДАЩИ АВТОМАТИЧНИЯ ОБМЕН НА
ОТЧЕТИ ПО ДЪРЖАВИ - ФАКТ ОТ 04.08.17 г.

 

В брой 63/04.08.2017 г. на Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Законът влиза в сила на 04.08.2017 г., с изключения. Последните не касаят промените относно административното сътрудничество и задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъците, коментирани в настоящия материал.

 

1. Задължителен автоматичен обмен на отчети по държави

1.1. История

Значителна част от промените в ДОПК са свързани с въвеждане на модела на законодателство за отчети по държави, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като част от проекта за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби („BEPS”).

Проектът BEPS се определя като първата по рода си инициатива за промени в съществуващите правила в областта на международното данъчно облагане. Основаната цел на промените е да бъдат елиминирани пропуски и липсата на координация между държавите, което дава възможност за прилагане на стратегии за данъчно планиране, най-вече от многонационалните групи от предприятия (МГП), с цел изкуствено пренасочване на печалби към юрисдикции, където се осъществява минимална или въобще не се осъществява икономическа дейност и които налагат ниски данъци или въобще не облагат така прехвърлените печалби.

Предприет след среща на финансовите министри на държавите от Г-20 през м. ноември 2012 г., проектът BEPS се развива бързо като първият основен резултат – тринадесет Окончателни доклади (2015 г.) по петнадесетте мерки на проекта са публикувани от ОИСР през м. октомври 2015 г. и одобрени от лидерите на държавите от Г-20 през м. ноември 2015 г. Един от тях е Окончателният доклад по мярка 13 „Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави”, който (заедно с Окончателния доклад по мерки 8-10), е одобрен от Съвета на ОИСР през м. май 2016 г. като изменение на Ръководството по трансферно ценообразуване за многонационални предприятия и данъчни администрации (Ръководството). Сега Окончателният доклад по мярка 13 представлява новата Глава V „Документация” на Ръководството.

Правилата за отчетите по държави представляват един от четирите „минимални стандарти” съгласно проекта BEPS. Всяка страна, която участва в Приобщаващата рамка по проекта – понастоящем в състав от над 100 членове (www.oecd.org/tax/beps/inclusive-framework-on-beps-composition.pd), включително България – е поела ангажимент за въвеждане и проследяване на развитието, и резултатите от въвеждане на минималните стандарти.

ЕС предприема успоредно инициативи за координирано въвеждане на одобрените мерки по проекта BEPS в законодателствата на държавите членки. Във връзка с отчетите по държави, са приети промени в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО („DAC1”). Промените са извършени чрез приемането на нова директива, в сила от 03.06.2016 г.: Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане („DAC4”). DAC4 отразява правилата за отчетите по държави съгласно Окончателния доклад по мярка 13 от проекта BEPS (накратко наричан също „стандарт” на ОИСР по-долу). Освен това, в преамбюла на DAC4 се съдържа изричен текст, съгласно който държавите членки следва да „използват окончателния доклад от 2015 г. по мярка 13 … като средство за онагледяване или тълкуване …[на DAC4] … и с цел съгласуваното ѝ изпълнение в държавите членки”.

1.2. Цели и съдържание на отчета по държави. Общи правила

Правилата за отчетите по държави са насочени към големите многонационални групи от предприятия (МГП) (вж. т. 1.4. по-долу), които, според правителствата на участващите в проекта държави, са основната група стопански субекти, прилагащи стратегии за данъчно планиране с цел отклонение от облагане.

Целта на отчета по държави е да предостави обща информация за разпределението по държави (данъчни юрисдикции) на приходите, данъците и дейността(ите) на съответната МГП, така че данъчните администрации да разполагат с необходимата информация за най-обща преценка на рисковете, свързани с трансферно ценообразуване и отклонение от данъчно облагане като цяло.

По-конкретно, финансовите данни в отчета за държави включват показатели за: приходи от сделки със свързани лица и от неконтролирани сделки, финансов резултат преди данъци върху доходите, платен данък върху доходите, начислен данък върху доходите, регистриран капитал, натрупана печалба, брой наети лица, материални активи, различни от парични средства и парични еквиваленти. Финансовите данни в отчета по държави се попълват общо за всяка данъчна юрисдикция, в която МГП извършва дейност. В допълнение, МГП следва да посочи всяко образувание (предприятие или място на стопанска дейност/МСД) от групата, което извършва дейност в дадена юрисдикция като декларира и държавата, на която съответното образувание е местно лице за данъчни цели (или се намира, ако е МСД), както и юрисдикцията на учредяване/организация (ако е различна от тази, на която предприятието е местно за данъчни цели), и характера на основната му икономическа дейност.

Отчетите по държави се подават ежегодно от задължените МГП (вж. т. 1.4. по-долу). Препоръката в стандарта на ОИСР е първите отчети по държави да бъдат подадени за данъчни години, започващи на или след 01.01.2016 г. За разлика, DAC4 въвежда тази препоръка като изискване и предвижда изключения в определени случаи.

Като общо правило, отчетите по държави следва да бъдат подавани от крайната компания(предприятие)-майка на МГП в държавата, на която последната е местно лице за данъчни цели. Предвидени са и възможности, при определени обстоятелства, отчетът по държави да бъде подаван от друго предприятие от групата в държавата, на която то е местно лице. От своя страна, държавата (юрисдикцията) на подаване на отчета следва да го предостави на останалите държави, в които предприятия от МГП са местни за данъчни цели или осъществяват дейност чрез МСД. Предоставянето е във формата на задължителен автоматичен обмен на информация при спазване на задължения за конфиденциалност и други специфични условия.

1.3. Минимални условия за извършване на автоматичния обмен

Обръщаме внимание, че промените в ДОПК предвиждат възможност за задължителен автоматичен обмен на отчети по държави не само между България и други държави-членки на ЕС, но и с трети юрисдикции. За целта е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:

  • въпросната трета юрисдикция да има действащо вътрешно законодателство по модела на ОИСР за обмен на отчети по държави;

  • между България и тази юрисдикция да има сключен и влязъл в сила международен договор с клауза, предвиждаща автоматичен обмен на информация за данъчни цели. Такива международни договори са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане по модела на данъчна спогодба на ОИСР (или на Обединените нации, или САЩ), както и многостранната Конвенция на Съвета на Европа и ОИСР за административно сътрудничество по данъчни въпроси („Конвенцията”). Конвенцията е подписана от България на 26.10.2015 г., ратифицирана със закон, обн., ДВ, бр. 14/2016 г. и в сила за страната ни от 01.07.2016 г. Към 29.06.2017 г. Конвенцията е подписана от общо 112 юрисдикции и е действаща за 99 от тях;

  • на основание клаузата за автоматичен обмен в международния договор по предходния параграф, между България и същата юрисдикция да има сключено и влязло в сила специално международно споразумение за обхвата и конкретната процедура за осъществяване на обмена – т.нар.„Competent Authority Agreement” – по аналогия на специалните споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Специалното споразумение може да е многостранно („MCAA”) – напр. сключено на основание чл. 6 от Конвенцията или двустранно – напр. сключено на основание клаузата за обмен на информация в конкретна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане („DTC CAA”).

Модел на специалните споразумения за обмен на отчетите по държави се съдържа в пакета за въвеждане в действие на въпросното законодателство, който представлява приложение към Окончателния доклад по мярка 13 от проекта BEPS / новата Глава V „Документация” на Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване.

Към датата на настоящата публикация България не е сключила специални споразумения с трети юрисдикции, респ. може да участва в обмена на отчети по държави единствено на основание разпоредбите на ДОПК, въвеждащи европейските директиви – DAC1 и DAC4.

1.4. Място на новите правила за обмен на отчети по държави в ДОПК

Новите правила за отчети по държави в ДОПК (чл. 143т – 143щ) са включени на мястото на разпоредбите, които въвеждаха Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. Последната е отменена с Директива (ЕС) 2015/2060 на Съвета от 10 ноември 2015 г., поради отпадането на необходимостта й след въвеждането в ЕС на по-широкия по обхват автоматичен обмен на информация за финансови сметки – чрез изменение на DAC1 с Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. (“DAC2”).

В допълнение, с т. 34-46 от §1 на Допълнителните разпоредби на ДОПК са дефинирани основни понятия – част от новите правила, напр. „група”, „многонационална група”, „предоставящо информация предприятие”, „крайно предприятие майка”, „данъчна година”, „отчетна данъчна година”, „консолидиран финансов отчет”.

1.5. Задължения на българските предприятия в резултат на новите правила за отчети по държави. Освобождаване съгласно стандарта на ОИСР – неприложимо за българските крайни компании майки на МГП

  • Задължение за подаване на отчет по държави

Стандартът на ОИСР и разпоредбите на DAC4 освобождават от задължение за подаване на отчет по държави всяка МГП с общи приходи до 750 млн. евро по консолидиран финансов отчет (на ниво крайна компания майка) за годината, предхождаща годината, за която се изготвя отчетът. За разлика, ДОПК предвижда:

а) по-неблагоприятни условия за МГП с крайна компания майка – местно лице на България като изисква всяка такава МГП да подава отчет по държави при надвишаване на много по-нисък праг – 100 млн. лв. общи консолидирани приходи (за годината, предхождаща годината, за която се изготвя отчетът);

Задължението за подаване на отчета пред НАП е на крайното предприятие майка – местно лице на България. Първият такъв отчет се подава за 2016 г. в срок до 31.12.2017 г.

Отчетите по държави ще се подават по електронен път. Форматът им ще бъде утвърден със заповед на изпълнителния директор на НАП, която следва да бъде издадена до 31.10.2017г.

б) осъществяване на автоматичен обмен на отчети по държави на МГП с крайно предприятие майка – местно лице на друга държава, т.е. учредено извън България, ако общите консолидирани приходи на МГП (за годината, предхождаща годината, за която се изготвя отчетът) надвишават прага от 750 млн. евро (1 466 872 500 лв.). От гледна точка на българските предприятия (вкл. МСД на чуждестранно лице в България) този праг е важен във връзка със специфичните хипотези, в които отчетът по държави следва да бъде подаден пред НАП от предприятие в България – част от МГП с крайна компания майка в друга държава.

  • Задължения за уведомяване на НАП

Задължение за уведомяване на НАП относно своя статут за целите на автоматичния обмен на отчетите по държави има всяко българско предприятие (вкл. МСД на чуждестранно лице в България), което е част от МГП.

Освен това, ако не подава отчет по държави съгласно ДОПК, съответното българско предприятие е задължено да уведоми НАП кое друго предприятие от МГП ще подаде отчета по държави и на коя държава това друго предприятие е местно лице за данъчни цели.

Уведомленията се подават в рамките на отчетната данъчна година на МГП (т.е. годишния период, по отношение на който крайното предприятие майка от МГП изготвя своите финансови отчети). Изключение от това правило е предвидено за отчетната данъчна година, започваща на 01.01.2016 г. или на по-късна дата през 2016 г. – срокът в този случай е 31.12.2017 г.

Не е предвидено уведомленията да бъдат извършвани в конкретна форма.

1.6. Санкции

Санкциите за неизпълнения на задълженията по ДОПК относно отчетите по държави са съществени. Например:

  • за неподаване на отчет – от 100 000 до 200 000 лв.
    (200 000 - 300 000 лв. при повторно нарушение);

  • за непълен или неверен отчет – от 50 000 до 150 000 лв.
    (100 000 - 250 000 лв. при повторно нарушение);

  • при неподаване на описаните в т. 1.5 по-горе уведомления – от 50 000 до 150 000 лв.
    (100 000 - 200 000 лв. при повторно нарушение).

 

2. Други промени в ДОПК относно задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъците

Те включват:

  • прецизиране на разпоредби относно обхвата на данъчно-осигурителната информация и основанията за разкриването й;

  • промени във връзка с правилата на DAC1 и привеждане разпоредбите на ДОПК в пълно съответствие с разпоредбите на посочената директива;

  • нови разпоредби (в чл. 143з и допълнителните разпоредби на ДОПК) за въвеждане правилата на Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС („DAC3”). Те се отнасят за автоматичен обмен между администрациите на държавите членки на ЕС и Европейската комисия на информация относно предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, издавани в държавите членки.

 

3. Взаимна помощ при събиране на публични вземания по силата на международни договори

В ДОПК се създава нова Глава двадесет и седма “б“ с единствен чл. 269щ. Съгласно цитираната разпоредба, правилата за производствата по ДОПК се обвързват с правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания съгласно сключени международни договори, по които България е страна. Такъв значим международен договор е многостранната Конвенция на Съвета на Европа и ОИСР за административно сътрудничество по данъчни въпроси (вж. т. 1.3. по-горе). Формите на сътрудничество съгласно Конвенцията са: (i) обмен на информация (при поискване, автоматичен, спонтанен, чрез едновременни данъчни проверки или участие в данъчни проверки в чужбина); (ii)съдействие при събиране, вкл. налагане на обезпечителни мерки; (iii) връчване на документи. Конвенцията се прилага по отношение на всички видове данъци, без мита, вкл. задължителни осигурителни вноски.

 

Настоящият материал не е изчерпателен, има само общ информативен характер и не представлява конкретен съвет или консултация. В случай, че имате въпроси, моля, не се колебайте да се свържете с нас на тел. + 359 2 9433700, факс + 359 2 9433707, e-mail: office@afa.bg или на адрес: гр. София 1504, ул. "Оборище" № 38.

Към всички Публикации